Десет приключения на Лиско
- Автор: Априлов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:
— Какво мене?
— Ще изям теб.
— Това е друг въпрос — съгласи се Лиско. — Аз съм чуден за ядене.
— Добре, тогава тебе.
— Но ще сгрешите — рече Лиско.
— Защо?
— Аз съм неизяждаем.
— В какъв смисъл?
— Бе тиквенико кръвожаден и проклет, не можа ли да раз…
— Чакай… Сега не обиждаш ли?
— Обяснявам! — кресна Лиско. — Не можахте ли да разберете най-после кой съм?
— Кой си?
— Аз съм ЛИСКО!
— Какво от това?
— Боже мой!… Не ме ли познавате?
— Хич!
— Защото сте прост! — възмути се Лиско. — Обиждате ме, без да се замислите!… Защото, ако бяхте интелигентен вълк, щяхте да знаете, че съм бил яден от орела Каменар, напълно изяден от Синята акула и пак съм жив!… Разбрахте ли, или да повторя заради тъпата ви кратуна?… Какво се пулите? Хайде! Яжте! — Лиско се приближи до устата му. — Напъхайте ме в мръсния си търбух, да видим! — Вълкът го погледна изненадано и неволно направи крачка назад, но Лиско отново се пъхна в устата му. — Хайде!… Яжте, да видите какво ще стане?
— Какво ще стане? — запита вълкът.
— Тази работа се проверява с Ядене! — настоя Лиско.
— Бе какво съм седнал да си губя времето с такива, когато има крехки червени шапчици! — изруга вълкът и хукна по пътеката, която всъщност беше най-дългата пътека, на всичко отгоре завиваше и водеше в обратната посока.
Премеждието бе наистина голямо и дълго време след изчезването на вълка никой не продума. Мокси се огледа, увери се, че е цял, и започна отново да трепери. Домби погали обущата си, а Димби въздъхна.
— Лиско! — най-после наруши мълчанието Димби.
— Какво, Димби?
— Още не мога да разбера какво стана.
— Лиско ми взе акъла! — призна Домби.
— Само как го изработи, а? — възхити се Мокси.
— А можеше да те изяде — рече Димби.
— Като нищо — съгласи се Мокси. — Но защо му се тикаше в устата?
— Война на нерви, Мокси… — отвърна бавно лисичето. — При такива случаи, с такива ТАКА… Или — ИЛИ!…
— Е — въздъхна Мокси, — да си плюем на петите и…
— Точно така — рече Домби. — Спасихме кожата, но трябва да бягаме.
— Да — рече Димби, — спасихме се, но предадохме Червената шапчица.
Димби, Домби и Мокси погледнаха към Лиско. Лисичето наведе глава, сякаш долавяше упрека само към себе си, и каза:
— Едва ли… Според мен всичко ще свърши добре.
— Защо?
— Кое те кара да мислиш така?
— Ами… как да ви кажа… Както е тръгнало, след като се яви Червената шапчица, а после и Вълка, няма начин да не мине и Ловеца… Така е по приказката. Поне дотук всичко се развиваше по приказката.
— Вярно! — извика Мокси. — Как не се сетихме.
— Да бе — просия Домби. — Ей сега ще се яви един ловец, ще разпори корема на вълка и край!…
— Ама не идва — въздъхна Лиско.
— Ще дойде.
— Няма как.
— Ще почакаме и ще дойде.
Така започнаха да чакат и след няколко минути чуха оркестъра, който им подсказа песента. Лиско запя:
Сега запяха всички:
Песничката ли беше къса, или нещо не вървеше, но Ловеца още не идваше.
— Къде се бави? — учуди се Мокси. — Вече е време.
— Рано е — предположи Домби.
— Спокойно! — Димби бе пъхнал ръка в джоба си и стискаше прочутия свой талисман, една костилка от праскова.
— Предлагам да не говорим за Ловеца, който и без това ще дойде — настоя Мокси.
— Добре, но за какво да говорим? — поиска да знае Домби.
— За приятни неща — продължи Мокси. — Например за реката… Представяте ли си колко хубаво ще се окъпем, като дойде Ловеца и разпори тумбака на вълка?
— Пак Ловеца! — напомни Димби.
— Така ли?… Извинявайте!… Наистина няма смисъл да говорим за него, щом сме сигурни, че ще се яви и ще… такова… тумбака де… Аз май че пак… Лиско!
— Кажи, Мокси.
— Съгласен ли си, че можем да си говорим за други неща, щом знаем, че Ловеца ще пристигне и ще… — Мокси преглътна, но изплю мисълта си — разреши нещата?
— Добре е да говорим за други неща — съгласи се Лиско.
— Видяхте ли? — обърна се Мокси към другите. — Дори и Лиско е съгласен, че спокойно можем да си правим каквото си щем, понеже знаем, че каквото и да стане, има кой да го оправи… Става дума за Ловеца, който със своя ловджийски нож…