Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Йеден погледна Келсайър, който се усмихваше широко, пребледня и се облегна в креслото.
— Май си прав.
Вин смръщи вежди и огледа останалите. Изглежда, бяха наясно за какво става дума. Трябваше да отдели малко време, за да проучи въпроса с този лорд Реноа.
— Та значи — заговори Келсайър, — ще се наложи да изпратим човек, който да следи какво става във висшето общество. Докс ще играе ролята на племенника и наследник на лорд Реноа, издънка на семеен клон, който наскоро е спечелил доверието на лорда.
— Почакай малко, Кел — спря го Доксон. — Не си ми казал нищо за това.
Келсайър сви рамене.
— Ще ни трябва някой, който да се върти сред местните аристократи. Ти си най-добрият за тази роля.
— Не може да съм аз — възрази Докс. — Разкриха ме само преди няколко месеца, по време на Ейсерската операция.
Келсайър се намръщи.
— Какво? — попита Йеден. Някой разбира ли за какво говорят тези двамата?
— Иска да каже, че Министерството го следи — отвърна Бриз. — Че се е преструвал на благородник, а те са узнали истината.
Доксон кимна.
— Самият лорд Владетел ме видя веднъж, а той има безпогрешна памет. Дори да го избягвам, все някой ще ме познае.
— И в такъв случай… — почна Йеден.
— В такъв случай — продължи Келсайър — ще ни е нужен друг, който да играе наследник на лорд Реноа.
— Не гледай мен — тросна се Йеден.
— Повярвай ми — отвърна безизразно Келсайър, — нямах подобна мисъл. Клъбс също се изключва — твърде добре е познат в гилдията на занаятчиите.
— И аз не съм в играта — обади се Бриз. — Вярно е, че имам познати сред тукашните благородници. Предполагам, че бих могъл да ги използвам, но не и за да ходя по балове и забави — ще е доста конфузно, ако срещна там някой от тях.
Келсайър потъна в замислено мълчание.
— Аз мога да го направя — предложи Хам. — Но знаеш, че не ме бива да играя роли.
— А какво ще кажеш за моя племенник? — попита Клъбс и кимна към младежа до себе си.
Келсайър погледна момчето.
— Как ти е името, младежо?
— Лестибърнс.
Келсайър повдигна вежда.
— Прекалено е сложно. Нямаш ли си прякор?
— Още не съм си вързал.
— Ще трябва да поработим върху това — рече Келсайър. — Винаги ли говориш на Източния уличен жаргон?
Момчето повдигна рамене, твърде нервно, че е център на вниманието.
— Ми там съм си расъл още откак бях дребен.
Келсайър погледна Доксон, който поклати глава.
— Кел, не става.
— Съгласен — рече Келсайър и погледна усмихнато Вин. — Така че май ни оставаш само ти. Какво ще кажеш да те издокараме в благороднически дрешки?
Вин пребледня.
— Брат ми ме е учил на някои неща, но никога не съм опитвала…
— Ще се справиш отлично — увери я Келсайър и написа на дъската под „Големите къщи“ „Вин: внедряване“. — Чудесно. Йеден, май е време да се заемеш с обмисляне на това как ще управляваш империята, след като свалим властта.
Йеден кимна. Вин изпита леко съжаление към него — личеше си, че самата мисъл за подобна задача го плаши. И въпреки това й беше трудно да му съчувства, особено предвид думите на Келсайър за нейната роля.
Да играе благородничка? Че нямаше ли по-добри занимания?…
Бриз обаче — продължаваше да гледа втренчено Йеден — подметна:
— На се мръщи, приятелю. Едва ли ще се наложи да управляваш града. Възможността да ни спипат всичките е много по-голяма от тази да успеем.
Йеден се усмихна унило.
— Ами ако наистина успеем? Какво ще ви попречи да ми теглите ножа и сами да поемете империята?
Бриз въздъхна театрално.
— Ние сме крадци, драги, не сме политици. Да се управлява цяла нация е неблагодарно занятие. Стига ни да приберем атиума.
— Да не говорим за другите богатства — добави Хам.
— Това са синоними, Хамънд — посочи Бриз.
— Освен това, Йеден — продължи Келсайър, — ти няма да получиш цялата империя. Защото тя най-вероятно ще се раздроби, когато Лутадел падне. Ще получиш само този град и може би част от Централната област — ако успееш да подкупиш местните армии да те подкрепят.
— Ами… лорд Владетеля? — попита Йеден.
Келсайър се усмихна.
— Все още смятам да се разправя лично с него. Преди това обаче искам да разбера как действа Единайсетият метал.
— И ако не успееш?
— Ако не успея — отвърна Келсайър, докато пишеше на дъската под „бунт на скаа“ и „Йеден: да се подготви за управление“, — ще потърсим начин да го примамим извън града. Може би ще успеем да го накараме да поведе армията към Ямите, за да ги запази от падане в чужди ръце.
— И след това? — упорстваше Йеден.
— След това ти ще си се оправяш с него. — Келсайър се подсмихна. — Все пак не си ни наел, за да убием лорд Владетеля. Това е само една възможност, която ще се опитам да осъществя.