Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
— Животът никога не се оказва такъв, какъвто очакваме, нали? — Очите на Клайд отново станаха мили, сякаш съчувстваше на болката й. — Но нали знаете, всички тези завои и премеждия понякога ни водят до рая… ако имаме смелостта да останем там, а не да го подминем.
Калиста се изправи рязко.
— Моля, извинете ме. Благодаря ви за обяда. Беше много вкусен.
Странно как заскърцаха стълбите под стъпките й към спалнята. Калиста дръпна завесите на леглото, опитвайки се да прогони от съзнанието си мисълта за себе си и Дрейк в него.
Раят? Или адът?
Имаше предчувствие, че животът съвсем скоро ще й покаже разликата.
Дрейк потупа джоба си. Успокоителното шумолене на хартия го накара да се успокои, но когато една хубавка прислужница се отпусна в скута му, той я отблъсна. Съвсем неотдавна тя би го възбудила. Когато момичето изпищя, той сложи една лира в ръката й.
— Ще ти дам още една, ако ми донесеш бутилка от най-хубавия коняк и се погрижиш да не ме безпокоят.
Беше дошъл тук, решен да освободи напрежението в слабините си, но, по дяволите, тези момичета бяха толкова обикновени. Бяха или прекалено слаби, или прекалено дебели, или прекалено млади, или прекалено стари.
Изпи чашата си на един дъх и леко се закашля. Проклятие, най-добре е да си го признае. Само едно не им беше наред на момичетата, които бяха известни в цял Лондон като едни от най-хубавите в околността.
Не бяха Калиста.
Дори самото й име му доставяше удоволствие. Тя наистина беше „най-красивата“.
Прекалено красива, отвсякъде, за ранен звяр като него. Но въпреки това не можеше да я пусне. Не сега, може би не никога.
Лъжата й, с която го спаси, беше повратната точка в отношенията им. Тя вече не беше трофей, който трябва да спечели, или оръжие, което да използва срещу Стантън.
Отпи глътка от втората си чаша, за да спре да мисли за това, в какво всъщност се бе превърнала за него. Но мисълта, така или иначе, се промъкна в съзнанието му.
През всичките трийсет години от живота си не бе виждал подобна жена. Тя беше уникална. Не само заради загадъчната аура — смесица от невинност и порочност, нито дори заради изключителния й ум и решителност, които бяха толкова странни за жена. Тя беше единствена сред всички жени, които бе срещал по всички краища на света само поради една причина.
Тя беше единствената жена, която искаше за своя съпруга.
Но бе изказала мнението си по този въпрос съвсем ясно. Очевидно той беше достатъчно добър, за да спи с него, но недостатъчно, за да стане неин съпруг. Той сложи чашата на масата толкова рязко, че конякът се разля по жилетката му.
— Глупак! — промърмори на себе си.
Мазната персона на съседната маса се обърна и го погледна.
— На мен ли говорите?
— Нима изглеждам така, сякаш се обръщам към теб, приятел? — Дрейк си наля още коняк.
Шляпването по рамото му го изненада. Конякът отново се разля, този път върху ботушите на човека. Върху това дебело, лъскаво лице се изписа комична изненада, но макар и полупиян, Дрейк знаеше какво ще последва. Още не бе успял да се изправи, когато юмрукът се насочи към носа му.
Дрейк се изви, хвана човека за китката и го повали на пода. Усети, че зад него има още някой, и понечи да се обърне. Ударът се стовари от едната страна на главата му. Той повали и този с една ръка, държейки другия за гърлото с другата.
Дрейк усети как ръкава на скъпото му сако се раздира под напора на ръката на поваления под него, но беше прекалено зает да извади от равновесие другия нападател, за да му пука. Когато високият, слаб мъж с вид на моряк се присъедини към тях на пода, Дрейк използва лакти, ритници и юмруци, за да отблъсква ударите, но доста от тях намериха целта си.
Уроците, които бе научил на изпълненото с плъхове пристанище на Бомбай, сега му бяха от голяма полза. Не беше очаквал, че ще му се наложи да ги използва в едно от най-известните заведения в Англия.
Само след две минути двамата му нападатели бяха победени и молеха за милост Дрейк стоеше несигурно на краката си, оправяйки маската си. Погледна към останалите хора в кръчмата, но те всички очевидно проявяваха особен интерес към чашите си с бира. Дрейк дръпна разкъсаните дантели на ръкавите си над изподраните си кокалчета, хвърли една лира на бармана и излезе.
Главата му бучеше, но той не обръщаше внимание. Усмихваше се самодоволно, крачейки по улицата. Проклятие, беше хубаво отново да използва ръцете си за нещо толкова просто като самоотбраната. И това леко бучене нямаше да попречи също и на по-голямата му цел.
Още един слух щеше да тръгне за него след тази случка. Колкото повече се страхуваха от Дракона, толкова по-добре. Освен това новото „Писмо на Джулиъс“, което му даде човекът на Уилкс на улицата, беше без съмнение още една победа за подривната им дейност. Щеше да го прочете по-късно, когато кокалчетата престанат да го болят толкова.