Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс
- Автор: Дефо Даниэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс». Краткое содержание книги:
Написано според нейните собствени спомени.
Лондон, 1722.
Отговорих му, че ако това са единствените му възражения, лесно мога да ги оборя и да го убедя, че няма да срещне никакви трудности в това отношение. Изтъкнах му, че ако някога бих могла да се съмнявам в него, сега е именно моментът да се съмнявам и да не му предам парите си. Пък дори ако един ден у мен се явяха някакви подозрения, той веднага би могъл да се откаже от цялата работа. Колкото до изпълнителите на завещанието ми, уверих го, че нямам нито наследници, нито роднини в Англия и че той ще бъде единственият ми наследник, освен ако се оженя, и в такъв случай той ще бъде освободен от задължението да се грижи за парите ми; добавих обаче, че засега няма такива изгледи. Рекох му още, че ако умра, ще му оставя всичко, което имам, и че той ще го е заслужил напълно, като ми е бил толкова предан. При тези думи изразът на лицето му се промени и той ме запита защо съм така благосклонна към него и цял сияещ, добави, че много би се радвал, ако не беше женен. Усмихнах се и му отговорих, че понеже е женен, думите ми явно не са продиктувани от някакви намерения за женитба и той не бива да изказва такива пожелания, защото е грехота.
— Както ви казах вече — рече той, — аз и имам, и нямам жена и не е никакъв грях да кажа, че искам да я видя на въжето.
— Не знам какви са отношенията ви, сър — отвърнах аз, — но не е хубаво да желаете смъртта на жена си.
— Уверявам ви — рече той, — че тя хем ми е съпруга, хем не е. Вие не знаете какъв съм аз и каква е тя.
— Вярно е, сър — казах аз, — не зная какъв сте, но вярвам, че сте честен човек, и затова имам такова доверие във вас.
— Е, колкото до честност, честен съм, но има и нещо друго. Нека ви го кажа направо: жена ми е к… и ми слага рога.
Той каза това уж на шега, но се усмихваше така неловко и лицето му беше така мрачно, че веднага разбрах колко го боли.
— Това е съвсем друга работа, сър — рекох аз. — То променя мнението ми за жена ви, но не и за вас. Човек може да носи рога и пак да е почтен. Освен това, щом жена ви е толкова нечестна към вас, вие сте прекалено честен, като продължавате да я считате за съпруга. Но това всъщност не е моя работа.
— О, не — каза той, — аз съм решил да се освободя от нея. Направо казано, госпожо, съвсем не ми е приятно да нося рога. Това ме просто вбесява, но не мога нищо да направя — к…та си остава к…
Аз гледах да променя разговора и заприказвах за моята работа, но той явно не беше свършил оплакванията си и трябваше да го оставя да доизкаже болката си. Той ми разправи най-подробно семейната си история, но тя е твърде дълга, за да я предавам. С две думи казано, преди да бъде назначен на службата, която сега заема, той бил известно време вън от Англия и през това време жена му родила две деца от един офицер. Когато се върнал в страната, тя се разкаяла и той отново я прибрал и се държал много добре с нея, но тя повторно избягала — този път с чирака на един търговец на платно, — след като отнесла от къщи всичко, което могла да вземе. Тя и сега живеела далеч от него. „Тя не е станала к… от нужда, както обикновено се случва, а защото по природа си е такава, защото порокът я влече“ — добави той.
Казах му, че ми е жал за него и му желая да се освободи от нея, и пак се опитах да заговоря по моята работа, но той не ме остави. Загледа ме втренчено и каза:
— Вижте, госпожо, вие дойдохте да ми искате съвет и аз ще ви услужа на драго сърце, като да сте моя собствена сестра, но понеже се държите така приятелски с мен, искам да си разменим ролите и да ви помоля за съвет. Какво трябва да направи с тази к… един нещастен измамен съпруг. Как да й отмъстя?
— Уви, сър — казах аз, — това е много деликатен случай, за да мога да ви дам съвет. Щом тя е избягала, вие, струва ми се, би трябвало да бъдете доволен, че сте се отървали от нея. Какво повече можете да искате?
— Да, тя избяга действително, но това още не значи, че съм се избавил от нея.
— Вярно, тя може да ви вкара в дългове, но законът ви дава възможност да вземете мерки, като дадете обявление, че не отговаряте за поети от нея задължения.
— Не, не се касае за това. Аз съм направил нужното. Не говоря за тази страна на въпроса; искам да бъда свободен, за да мога да се оженя.
— Тогава трябва да се разведете. Ако можете да докажете това, което твърдите, сигурно ще получите развод и тогава ще бъдете свободен.
— То е много неприятна работа и при това струва доста пари.
— Е, ако намерите някоя жена, която ви харесва и е съгласна да ви вземе, вероятно жена ви няма да ви оспори правото да се ожените, щом ви е изоставила.
— Да, но ще бъде трудно да намеря почтена жена. Колкото до другия вид жени, жена ми ми стига, за да искам пак да имам работа с к…