Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Какво искате да кажете?
— Синът ви е съвсем малък. Няма да му дадеш повече от пет години.
— Седемгодишен е. — Волферл току-що бе навършил осем.
— Нека да е на седем, пак си остава твърде малък! — говореше Шобер с раздразнение.
— Какво отношение има това към изпълнението?
— Много голямо. Несъмнено ще трябва да направим отстъпка заради възрастта.
— В никакъв случай! Той свири като възрастен музикант.
Шобер насмешливо се усмихна. Рамо, който внимателно следеше разговора, каза:
— Почнах да свиря пред публика, когато бях на седем години. Всички възрастни музиканти ме намразиха.
— Вие обаче сте станали все пак велик музикант — с ласкателен тон забеляза Шобер.
— Затова още по-силно ме намразиха — каза старецът. Леополд се обърна към Грим и го запита с официален тон, макар да бяха вече много близки приятели:
— Кажете, господин Грим, нима синът ми свири като дете?
— Разбира се, не. Но защо ми задавате този въпрос?
Преди Шобер да успее да отговори на Грим, при тях дойде принц дьо Конти.
— Господин Моцарт — каза принцът, — бих желал децата да свирят първи, след тях господа Екхард и Шобер, понеже са също клавесинисти и немци, а после отново вашият син с импровизации на теми от техни произведения, защото се говори, че можел да импровизира на всякаква тема. Съгласен ли сте?
Това беше по-скоро заповед, отколкото допитване и Леополд бе принуден да се съгласи, макар да се опасяваше, че подобни импровизации могат да се окажат не по силите дори на Волферл.
Волферл разбираше, че събраните всъщност се интересуват само от третата част на програмата — неговите импровизации. В мъртвата тишина той пристъпи към клавесина. Добре че този път татко не се зае да го слага на стола. Време беше да се изостави този навик, защото той е вече на осем години. Волферл бе разочарован от това, че на концерта не присъствува графиня ван Ейк — тя би оценила неговите импровизации, — но татко каза, че графинята е болна. После почна да импровизира на тема от соната на Екхард и забрави за всичко. Импровизирането винаги му доставяше огромна радост. Той обичаше това вдъхновено творчество, новостта на неочакваното. Звуците се раждаха без всякакво усилие. Наслаждаваше се на чувството за свобода. Имаше ли тема, вече си представяше рисунъка на мелодията, останалото беше лесно.
Като видя с каква лекота Волферл подражава стила на Екхард, Леополд се успокои, а уверената импровизация на детето върху тема от Шобер предизвика у него такъв възторг, сякаш сам той я съчиняваше. Това беше чудо. Волферл оставаше верен на темата на Шобер и все пак музиката беше само негова. Момчето развиваше темата с необикновено майсторство. Напълно се бе вживяло в нея.
Волферл с радост импровизира върху темата от Екхардовата соната — тя се отличаваше с лекота и мелодичност, — но изпадна в истински възторг, като чу сонатата на Шобер: мелодичността, живият характер и блясъкът на музиката на този композитор завладяха Волферл и придадоха особена яркост на изпълнението му. Ето такава музика би искал да съчинява. В своята импровизация той все пак оставаше верен на създаденото от Шобер и се намираше в състояние на пълно блаженство. Сякаш свиреше пред самия бог.
Но Шобер каза:
— Това не ме поразява. Не вярвам, че момчето е импровизирало. Навярно предварително е знаело моята соната — доста близо се придържаше до темата, сякаш гледаше нотите.
— А на мен много ми хареса как то импровизира моята творба каза Екхард. — С нея не би могло да се запознае предварително. Защото не е отпечатана.
— Сонатата ми беше отпечатана в Германия — настояваше Шобер, — тъкмо там, където младият Моцарт е концертирал.
Госек, който съперничеше на Шобер в домогванията си до милостта на принца, подкрепи Екхард; Купрен, недоволен от това, че кралят бе похвалил изпълнението на детето на неговия орган, се съгласи с Шобер; Гавиние, чужд в тази среда, не каза нищо; възрастният Рамо продряма цялата импровизация.
Принцът беше доволен от спора. Концертът обещаваше да предизвика сензация, изпълнението на момчето ще се обсъжда във всички салони.
— Господин Шобер — предложи той, — а защо вие не предложите някоя съвсем нова творба, тогава ще стане ясно може ли господин Волфганг да импровизира на непозната тема. Ако успее, ще сметнем, че обвиненията ви са неоснователни.
Шобер не успя да изсвири и няколко такта от новата си, доста сложна тема, когато Волферл възкликна:
— Моля ви, позволете ми, ваша светлост!
Новата тема, весела и грациозна, звучеше в ушите му.
Принцът одобрително кимна и Шобер отстъпи клавесина. Волферл импровизираше така, сякаш бе познавал темата цял живот.