Живот на заем ((Небето няма избраници))
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцеслав Константинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Живот на заем ((Небето няма избраници))». Краткое содержание книги:
— Обичам те — каза той. — Забрави всичко друго. Забрави онази жена.
— Защо? Нима е трябвало да бъдеш сам? Мислиш ли, че аз съм била сама през цялото време?
„Джузепе“ изведнъж подскочи и замря. Клерфе включи отново мотора.
— Говориш за санаториума ли? — попита той.
— Говоря за Париж.
Той я погледна втренчено. Тя се усмихна.
— Аз не мога да бъда сама. А сега ме закарай в хотела. Уморена съм.
— Добре.
Клерфе зави покрай Лувъра, минаха покрай сградата на Консиержри и по моста на булевард Сен Мишел. Клерфе беснееше, но бе безпомощен. С какво удоволствие би набил Лилиан, но се чувствуваше безсилен. Та тя само му бе признала нещо, което и той й бе признал преди това. Нямаше никакво място за съмнения! Сега искаше само едно — да я задържи, да я върне към себе си. Лилиан изведнъж бе станала за него най-важното и най-желаното нещо на света. Не знаеше какво да направи, но все нещо трябваше да се случи. Не можеше просто да я остави пред входа на хотела и да се разделят. Така тя никога нямаше да се върне при него. Сега имаше последния си шанс. За да я задържи, трябваше да намери някаква магическа дума. Иначе тя щеше да слезе от колата и усмихвайки се разсеяно, щеше да го целуне и да изчезне във входа на хотела, чието преддверие миришеше на рибена чорба и чесън. Щеше да се заизкачва по изтърканите стъпала на разкривеното стълбище, да премине покрай малката будка, в която дреме портиерът до пакет с лионски салам и бутилка евтино вино, и последното, което щеше да остане в паметта на Клерфе, щяха да бъдат нейните стройни, светли глезени сред полумрака на тясното преддверие, движещи се близо един до. друг нагоре по стълбите. А когато Лилиан се намереше в стаята си, навярно от златното болеро на гърба й изведнъж щяха да поникнат две крилца и тя щеше бързо да литне от прозореца, но не към църквата Сен Шапел, за която му бе разказвала, а право към някоя Валпургиева нощ, възседнала много елегантна и скъпа метла от фирмата „Баленсиага“ или „Диор“. Там дяволите щяха да бъдат във фракове, всички до един рекордьори в скоростни състезания, разговарящи свободно на шест езика, познаващи цялата философия от Платон до Хайдегер, а между другото пианисти-виртуози, световни шампиони по бокс и поети.
Портиерът се прозя и се събуди.
— У вас ли е ключът от бюфета? — попита Клерфе.
— Тъй вярно. Какво ще желаете — бутилка виши, шампанско, бира?
— Донесете ни от хладилника кутия хайвер.
— Там нямам достъп, господине. Ключът е у мадам.
— Тогава изтичайте до ресторант „Лаперуз“ на ъгъла.
Донесете ни оттам една кутия. Още е отворено. Ние ще ви почакаме тук. Аз ще подежуря заради вас.
Клерфе извади пари от джоба си.
— Аз не искам хайвер — каза Лилиан.
— А какво тогава?
Тя не отговори веднага.
— Клерфе — каза тя след известно време — досега никой мъж не е оставал с мене в хотела по това време. Нали тъкмо това искаше да узнаеш?
— Наистина — намеси се портиерът. — Мадам винаги се прибира сама. Ce n’est pas narmal, monsieur. Да донеса ли и шампанско? Имаме „Дом Периньон“ от трийсет и четвърта година. [Това не е нормално, господине (фр.) — Б. пр.]
— Донесете го, та вие сте бил златен човек! — извика Клерфе. — А какво имате за ядене?
— Искам от този салам. — Лилиан посочи към пакета с вечерята на портиера.
— Ще ви дам моя, мадам. В бюфета има достатъчно от него.
— Донесете салама от бюфета — каза Клерфе. — Също черен хляб и парче бри.
— И бутилка бира — добави Лилиан.
— Не желаете ли шампанско, мадам? — Лицето на портиера помръкна. Човекът мислеше за процента си.
— Във всички случаи донесете и „Дом Периньон“ — каза Клерфе, — макар и да го пия сам. Желая да отпразнувам нещо.
— Какво по-точно?
— Прелома в чувствата ми. — Клерфе зае мястото на портиера. — Вървете! Аз ще подежуря, докато се върнете.
— А ти умееш ли да обслужваш това нещо? — попита Лилиан, посочвайки номераторната кутия.
— Разбира се. Научих се по време на войната.
Тя се облегна с лакти на масата.
— На много неща си се научил по време на войната, нали?
— Кажи-речи, на всичко. Та нали почти винаги сме във война?
Клерфе записа една поръчка за бутилка виши и желанието на някакъв посетител да бъде събуден в шест часа сутринта. На един плешив господин, който го изгледа учудено, предаде ключа от дванадесети номер, а на две млади англичанки — ключовете от номер двадесет и четири и номер двадесет и пет. След това някакъв доста пиян мъж дойде от улицата и поиска да узнае дали Лилиан е свободна и каква е нейната такса.