Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
— О, само от две седмици.
— А вие работите ли? — продължи с въпросите адвокатът. — Извинете, не бих искал да се бъркам във вашите работи, но…
— Няма никакъв проблем, господин Мейсън — прекъсна го тя. — Не, в момента не работя. Търся си място като секретарка. Имам две-три предложения, но никое от тях не е онова, което точно бих искала, така че смятам да поизчакам още известно време…
— Не това ме интересува — отвърна той. — Просто се чудех дали разполагате напълно с времето си.
— Да. Защо?
— Ходихте ли на пристанището, за да изпратите сестра си?
— Да, разбира се — засмя се момичето. — Четирима или петима от приятелите й бяха подготвили специална кошница с продукти за из път. В нея имаше плодове и ядки, беше увита в целофан и приличаше точно на кошница за из път, но най-отдолу бяхме сложили разни пособия за весели шеги.
— И как реагира тя? — попита Мейсън.
— Боже господи, трябваше да видите писмото, което ми изпрати!
Пери се изправи, готов да си тръгва.
— Е, благодаря ви за информацията… Между другото, знаете ли къде точно е отседнала сестра ви в Хонолулу?
— Да. Искате ли да ви дам адреса й?
— Ако нямате нищо против — помоли адвокатът.
— Намира се някъде на Адева Драйв — започна Мариан Уайтинг. — Но не ме бива в запомнянето на номера. Бихте ли почакали малко, веднага ще донеса последното й писмо.
Щом тя напусна стаята, Дрейк се обърна към Мейсън:
— Какво е това всъщност, Пери? Тя май се опитва да ни преметне?
— Момичето си е съвсем честно и искрено, Пол. Макар че не съм толкова сигурен за сестра й. Евелин е доста по-различна от нея — по-плътни устни, тъмни очи, косата…
Той замълча, защото в същия миг Мариан Уайтинг се появи на вратата с някакво писмо в ръка.
— Да, ето, Адева Драйв номер 1091 — обяви тя.
— В Хонолулу ли? — попита Мейсън.
— Точно така.
Адвокатът погледна плика и се засмя:
— Виждам, че не сте колекционер на марки.
— Точно обратното, събирам ги най-старателно.
— Но тази тук не сте я отлепила.
— Не, защото събирам пликовете. Така разполагам с напълно неповредена марка.
Мейсън най-спокойно протегна ръка и тя му подаде плика. Той разгледа внимателно марката.
— Писмото е заминало от Хонолулу преди два дни.
— Да, получих го вчера. Това е последното писмо, което пристигна от сестра ми.
— Интересен почерк — добави Мейсън. — Говори за доста твърд характер.
— О, нима можете да определяте по почерка характера на хората, господин Мейсън? Винаги съм го смятала за нещо изключително интересно.
— Да, това ми е като хоби — отвърна адвокатът. — Естествено, човек не би могъл да съди за характера на някой само по няколко написани от него думи, както е в случая с адреса върху плика, но ако имах изписан на ръка цял лист, бих могъл да се обзаложа, че ще разкрия доста от чертите на характера на вашата сестра, както и как изглежда, къде е била напоследък, с какво точно се занимава и… какви ли не още неща за нея.
— Наистина ли? Това би било чудесно.
Мейсън измъкна десетдоларова банкнота от портфейла си.
— Готов съм дори да се обзаложа с вас на десет долара срещу десет цента, че заключенията ми ще бъдат верни.
Мариан Уайтинг започна да се смее, докато измъкваше монета от десет цента от портмонето си, след което извади писмото от плика.
— Заповядайте — подаде му го тя.
Мейсън отвори писмото.
— О, почакайте малко — спря го Мариан. — Не би трябвало да го четете, защото в него ми е писала доста неща във връзка с онова, с което се занимава, а нали вие трябваше по почерка й да разберете какво точно е то.
— Да, разбира се — съгласи се веднага адвокатът. — Бих искал да видя единствено почерка. Ето, ще дам на господин Дрейк да държи писмото, докато го гледам отдалеч. Сестра ви преди всичко е по-млада от вас. По-висока, с руса коса. Очите й са сини с лек оттенък на зелено. А устните й са доста тънки. Тя е…
— Май ще е добре по-внимателно да погледнете почерка, господин Мейсън — прекъсна го момичето. — В противен случай може да изгубите вашите десет долара.
Пери се намръщи.
— Дявол да го вземе, кълна се, че е точно така. — Той надникна отново иззад рамото на Пол, гледа известно време в изписания лист, след което вдигна поглед към Мариан Уайтинг и уверено продължи: — Това писмо е написано от висока, слаба жена, която е доста нервна. Сестра ви може на външен вид да изглежда като весела и добродушна личност, която си живее доста щастливо, но всъщност тя често се притеснява и ядосва. Май е малко по-слаба от нужното. Надявам се, че това пътешествие до Островите ще й се отрази добре.