Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
Тя поклати глава:
— Не всички мислят като войници.
— Всъщност доста малко хора мислят така. Дори твърде малко от истинските военни.
— Нека да ти кажа нещо, Юлиан Делфики. Ти нямаш родители, затова трябва да го чуеш от мен. Знаеш ли от какво се боя най-много? Че Питър толкова настървено ще преследва амбициите си, че ще забрави да живее.
— Завладяването на света не е ли живот?
— Александър Велики, това е най-големият ми кошмар, когато се замисля за Питър. Всичките му завоевания, победите му, великите му постижения — те са дело на един юноша. Когато достигнал възраст да се ожени, да има деца, вече било късно. Умрял, преди да го направи. И вероятно нямаше да се справи много добре. Преди да намери любовта, вече е имал твърде много власт. От това се опасявам за Питър.
— Любов ли? До това ли се свежда всичко?
— Не, не само до любовта. Говоря за цикъла на живота. Можеш да срещнеш някое извънземно същество, да решиш да се ожениш за него и да прекарате заедно остатъка от живота си, независимо дали се харесвате и се разбирате. И защо? За да имате деца, за да се грижите за тях, да ги научите, че някой ден те трябва да имат деца и така до безкрай. И няма да намериш спокойствие, докато не се сдобиеш с внуци, поне с десетина, защото тогава ще си сигурен, че родът ти няма да се загуби, че нещичко от теб ще остане. Егоистично ли звучи? Не, не е егоизъм. Това е животът. Това е единственото, което носи щастие, винаги, на когото и да било. Всичко друго — победи, постижения, почести, каузи — те носят само моментни искри на радост. Да се свържеш с друг човек и с децата, които ще създадете заедно, това е истинският живот. А то не може да се постигне, ако се ръководиш само от амбициите си. Така никога няма да си щастлив. Никога няма да имаш достатъчно, дори да управляваш света.
— На мен ли го казвате, или искате да го кажете на Питър?
— Казвам ти какво истински желая за Питър. Ако обаче имаш поне малко ум, ще извлечеш поука и за себе си. Или никога няма да бъдеш истински щастлив.
— Извинете, но май нещо не разбирам. Досега останах с впечатление, че бракът и децата носят само мъка. Изгубили сте Ендър, изгубили сте Валънтайн, а Питър постоянно ви създава ядове.
— Да, правилно си разбрал.
— Къде е радостта? Ето това не мога да разбера.
— Радостта е в мъката. Аз имам за кого да се тревожа. А ти кого имаш?
Толкова се бяха вглъбили в разговора, че Бийн бе свалил гарда. Думите й докоснаха някаква скрита струна в душата му. Събудиха спомени за всички хора, които обичаше — колкото и да не искаше да си го признае. Поук. Николай. Сестра Карлота. Ендър. Родителите му, когато най-накрая ги срещна.
— Имам за кого да се тревожа — заяви той.
— Така си мислиш. Всеки си мисли така, докато се появи дете, което да обича. Едва тогава разбираш какво е да си пленник на любовта. Да имаш някого, чийто живот ти е по-скъп от собствения ти.
— Може би знам повече, отколкото предполагате.
— Може би нищо не знаеш.
Втренчиха се мълчаливо един в друг. Бийн не знаеше дали да смята тази размяна на реплики за скарване. Въпреки разпалената дискусия имаше чувството, че госпожа Уигин му предава голяма порция от вярата, която споделяше със съпруга си.
А може би това бе обективната истина, но той просто не можеше да я разбере, защото не беше женен.
И никога нямаше да бъде. Ако имаше човек, от когото със сигурност нямаше да излезе свестен баща, това беше Бийн. Макар че никога не го изказваше на глас, той бе убеден, че никога няма да се ожени и да има деца.
Думите й обаче го накараха да се замисли. За първи път почти му се прииска онова, което е решил, да не се сбъдне.
Външната врата се отвори и Бийн чу гласовете на Питър и сестра Карлота. Двамата с госпожа Уигин скочиха на крака, по лицата им се изписа гузно изражение, сякаш ги хващаха на някаква тайна среща. Което в известен смисъл си беше чистата истина.
— Мамо, запознах се с една пътешественичка — обяви Питър, когато влезе.
Бийн настръхна при тази лъжа — защото човекът, когото Питър се опитваше да излъже, знаеше, че обясненията му са измислени, но въпреки това също щеше да излъже, като се престори, че му вярва.
Този път обаче лъжата бе потушена в зародиш.
— Сестра Карлота — възкликна госпожа Уигин, — младият Юлиан толкова много ми разказа за вас. Твърди, че сте единствената монахиня йезуитка.
Питър и сестра Карлота сащисано се втренчиха в Бийн. Какво правеше тук? Той едва се сдържа да не се изсмее да объркването им, отчасти и защото сам не можеше да си отговори на този въпрос.