Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
— Прави каквото искаш — измърмори накрая баща му. — Не си малък. Не можем да те спрем.
— Не можехме да му попречим да прави каквото си поиска дори когато беше малък — напомни майка му.
„Абсолютно си права“ — помисли си Питър.
— Лошото, когато децата ти са по-умни от теб — заразмишлява на глас баща му, — е вярата им, че по-ефективната им мисловна дейност може да компенсира липсата им на опит.
„Ако бях дребен негодник като Бийн, този коментар щеше да е последната капка. Щях да се махна и да не се прибирам у дома цяла седмица, ако изобщо се върна. Аз обаче не съм дете и мога да контролирам чувствата си, да правя каквото най-много ми изнася. Няма да проваля прикритието си заради някакво дребно раздразнение.
От друга страна, никой не може да ме обвини, ако си пожелая баща ми да получи инсулт и да онемее за цял живот.“
Бяха стигнали до гарата. Родителите му се сбогуваха с гостите и се качиха на автобуса за вкъщи. Питър, Бийн и Карлота отпътуваха за източната част на града.
Точно както очакваше, слязоха на първата спирка и се прехвърлиха на западната линия. Параноята им бе станала втора природа.
Дори когато стигнаха до хотела на летището, не влязоха направо в сградата. Отидоха в търговския център, някогашен покрит гараж от времето, когато хората са ходили на летището с коли.
— Дори да имат микрофони в магазините, едва ли разполагат с достатъчно хора, за да подслушват всички разговори — обясни Бийн.
— Ако подслушват стаята ви, значи вече са ви открили — отбеляза Питър.
— В хотелските стаи е обичайно да има микрофони. Срещу вандали и престъпници. Би трябвало да следят само за силни шумове, но нищо не пречи на служителите да подслушват.
— Това е Америка.
— Твърде дълго се занимаваш с глобални проблеми — отбеляза Бийн. — Ако се наложи да излезеш в нелегалност, няма да знаеш как да се пазиш.
— Ти ме покани да дойда с вас. За какво са тези глупости? Не смятам да ходя никъде. Имам твърде много работа.
— А, да. Дърпаш конците на света иззад завесата. Проблемът е, че скоро светът ще зареже политическите интриги и ще влезе във война, а тогава конците ти ще бъдат отрязани.
— Това пак е политика.
— Но решенията ще се вземат на бойното поле, не в заседателни зали.
— Знам. Затова трябва да си сътрудничим.
— Не виждам как ще стане. Ти се опита да ми продадеш единственото, за което те помолих — информация за Петра. Не даваш нищо даром. Това не ми прилича на сътрудничество. По-скоро на търговия.
— Момчета — намеси се Карлота, — с караници няма да постигнем нищо.
— Ако постигнем нещо, условията ще определяме ние с Бийн — изтъкна Питър. — Между нас.
Сестра Карлота спря рязко, хвана го за рамото и го придърпа към себе си.
— Искам да се разберем отсега, нагло копеленце — изсъска. — Ти не си най-големият хитрец на света и далеч не си единственият, който си мисли, че дърпа конците. Докато не събереш кураж да се покажеш иззад булото на тези фалшиви образи, няма да можеш да се мериш с онези от нас, които действаме в реалния свят.
— Не смей да ме пипаш така!
— Охо, уплаши ли се? Ти май наистина живееш на друга планета, Питър.
Бийн се намеси:
— Слушай, ние ти казахме всичко, което знаехме за Ендъровия джийш. Без никакви условия.
— И аз използвах информацията. Благодарение на мен повечето са свободни.
— Да, но не и онази, която е изпратила посланието. Искам Петра.
— Аз пък искам световен мир — контрира Питър. — Мисленето ти е твърде ограничено.
— Според теб може да е ограничено, но за мен твоето е ограничено. Играеш си на компютърни игри, пишеш си статии, а моята приятелка ми се довери и ме помоли за помощ. Попаднала е в ръцете на маниакален убиец и разчита само на мен да я спася.
— Има си и семейство — напомни Карлота.
Питър със задоволство отбеляза, че тя поправя и Бийн. На никого не даваше мира.
— Искаш да спасиш света, но трябва да печелиш битките една по една. Страна след страна. И ще имаш нужда от хора като мен, за да ти вършат черната работа — отбеляза Бийн.
— Ох, престани да се надуваш. Сега си просто едно малко хлапе, което се крие.
— Аз съм пълководец, който чака да му поверят армия. Ако не бях, нямаше да говориш с мен.
— И искаш армия, за да спасиш Петра, така ли?
— Това означава ли, че е жива?
— Откъде да знам?
— Не знам откъде, но знаеш повече, отколкото казваш. И ако не ми дадеш информацията, която имаш, надменен нещастнико, ще престана да се занимавам с теб, ще те оставя да си играеш на компютърни игри и ще потърся друг, който не се бои да се отдели от полата на мама и да поеме някакъв риск.
Гневът почти заслепи Питър.