Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
За Питър вечерята с родителите му, Бийн и Карлота в „Леблон“ протече в дълги периоди на мъчителна досада, прекъсвани от кратки мигове на истинска паника. Никой не казваше нищо съществено. Понеже Бийн се държеше като турист, дошъл на посещение в храма на Ендър, всички говореха за Ендър, Ендър и само Ендър. Неизбежно обаче разговорът засягаше деликатни теми, неща, които биха могли да разкрият истинската дейност на Питър и ролята, която в крайна сметка можеше да изиграе Бийн.
Най-лошото дойде, когато сестра Карлота — която, монахиня или не, когато поискаше, можеше да се държи като злобна кучка — започна да го разпитва за следването му, макар че много добре знаеше, че това е само прикритие за далеч по-важната му дейност.
— Просто се изненадвам, че учиш по стандартната програма, макар че очевидно способностите ти могат да се използват на много по-високо ниво — отбеляза тя.
— Нуждая се от диплома като всеки друг — измънка Питър.
— Да, но защо не учиш неща, които да те подготвят за по-важна роля на световната сцена?
По ирония, Бийн го спаси:
— Стига, бабо. Човек със способностите на Питър Уигин е готов да прави всичко, което си поиска, когато си поиска. Официалното образование е само за да си намира занимание. За да покаже на другите хора, че е способен да живее по правилата, когато се налага. Нали така, Питър?
— Близо си до истината. Следването ми ме интересува по-малко от вас, а вие изобщо нямате причина да се интересувате от него.
— Като ти е толкова неприятно, защо тогава плащаме такси? — намеси се баща му.
— Не плащаме ние — напомни майка му. — Питър има толкова хубава стипендия, че всъщност университетът му плаща, за да ходи на занятия.
— Само си хвърлят парите.
— Не е напразно — възрази Бийн. — Каквото и да постигне Питър в живота, в биографията му винаги ще се споменава, че е учил в Университета на Грийнсбъро. Ще бъде жива реклама за тях. Доста добър дивидент, не смятате ли?
Това хлапе говореше на език, понятен и на баща му. Питър трябваше да признае, че Бийн умее да преценява събеседниците си. Все пак му беше неприятно, че хлапакът веднага прецени какви малоумници са родителите му и колко лесно можеш да ги баламосваш. Сякаш като вадеше кестените вместо него от огъня, Бийн допълнително наблягаше, че Питър все още е дете, което живее при мама и тате, докато той се оправяше сам в живота. Това още повече подразни Питър.
Бийн пусна фишека едва след вечеря, когато излязоха от бразилския ресторанта и бавно се отправиха към гарата:
— Тъй като вече се издадохме, трябва незабавно пак да преминем в нелегалност. — Родителите на Питър измънкаха нещо съчувствено. — Питам се защо Питър не дойде с нас за известно време. Да поизлезе от Грийнсбъро. Какво ще кажеш, Питър? Имаш ли паспорт?
— Не, няма — отвърна майка му в същия момент, когато Питър отговори:
— Да, имам.
— Имаш ли? — изненада се тя.
— Изкарах си за всеки случай — обясни той.
Прииска му се да добави: „Имам шест паспорта от четири страни и десет влога на различни имена с парите от хонорарите за статиите ми.“ Но се сдържа.
— Семестърът е на средата — изтъкна баща му.
— Мога да си взема ваканция, когато си поискам. Звучи ми интересно. Къде отиваме?
— Не знаем — отвърна Бийн. — Решаваме в последния момент. Можем обаче да ти изпратим електронно писмо, за да ти съобщим къде сме.
— Електронните писма в университета не са безопасни — предупреди бащата на Питър.
— Никое писмо не е абсолютно безопасно, нали? — добави майка му.
— Съобщението, разбира се, ще бъде закодирано — обясни Бийн.
— Не ми звучи разумно — не отстъпваше бащата. — Питър може да гледа на следването си само като на запълване на времето, но дипломата е необходима, за да се оправяш в живота. Трябва да избереш нещо дългосрочно и да го завършиш, Питър. Ако в биографията ти пише, че ту си се захващал с нещо, ту си прекъсвал, големите фирми няма да те гледат с добро око.
— Каква кариера мислиш, че ще захвана? — раздразнено попита Питър. — Смотаняк в някоя корпорация?
— Не ми харесва да използваш този купешки жаргон от Военното училище. Не си ходил там и така звучиш като хлапе, което подражава на големите батковци.
— Не съм съгласен — намеси се Бийн, преди Питър да избухне. — Бил съм там и мисля, че това е част от живия език. „Купешки“ също е било жаргонна дума, нали? Като се използват, думите постепенно навлизат в речта.
— Така звучи като малко дете — настоя баща му, но само защото се чувстваше длъжен да каже последната дума.
Питър замълча. Но не беше благодарен на Бийн, че застана на негова страна. Напротив, този хлапак му лазеше по нервите. Нима си мислеше, че може да влезе в живота му и да служи като посредник между него и родителите му? Това унижаваше Питър в собствените му очи. Никой, който четеше писанията му като Лок или Демостен, не се държеше снизходително към него, защото не знаеха, че е дете. Държането на Бийн обаче му действаше като предупреждение. Ако Питър издаде истинското си име, веднага щеше да се сблъска със снизходителното отношение на другите. Хора, които някога са треперили пред перспективата да попаднат под строгия поглед на Демостен, хора, които са копнели за одобрението на Лок, щяха да започнат да гледат отвисоко на всичко, написано от Питър, и да казват: „Разбира се, че едно дете ще разсъждава така“ или по-мекото, но не по-малко обидно: „Когато натрупа повече опит, ще разбере, че…“ Възрастните винаги говореха така. Сякаш мъдростта бе пряко свързана с жизнения опит. Сякаш най-големите глупости на света не се вършеха от възрастни.