Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
— Не се ли опитахте просто да го спрете?
Тя се засмя пресипнало:
— О, не говори глупости. Как ще го спреш? Питър пропусна Военното училище, защото беше твърде амбициозен, твърде непокорен, неспособен да се подчинява. А ти искаш да му влияем, като му забраняваме и го спираме.
— Не, разбирам, че не е било възможно. Но все пак нима стояхте със скръстени ръце?
— Възпитавахме го, доколкото можехме, без да се натрапваме. Със забележки по време на хранене. Виждахме, че не ни слуша, че не зачита мнението ни. Криехме, че знаем за писанията му от името на Лок, но това не помагаше; разговорите ни бяха… отвлечени. Досадни може би. А и нямахме авторитет на интелектуалци. Защо ще ни уважава? Но внимателно изучавахме неговите разбирания. За благородството. За достойнство и чест. Дали несъзнателно възприемаше нещо от нас, или тези идеи му идваха отвътре, не знам, но той постепенно израсна пред очите ни. И така… питаш ме дали можеш да му се довериш. Не мога да ти отговоря, защото… за какво да му се довериш? Да прави това, което искаш от него? Никога. Да действа според някаква предсказуема зависимост? Не ме карай да се смея. Той обаче има някакво достойнство. Дава си много труд да прави неща, с които не само да се покаже, а защото вярва, че трябва да ги направи. Разбира се, може би ги прави само защото така Лок изглежда достоен и благороден в очите на хората. Откъде да знаем, когато не можем да го попитаме.
— Значи, вие не можете да обсъждате с него онова, което ви вълнува, защото се боите, че ще ви намрази, а той не може да сподели онова, което го интересува, защото не сте му показали, че сте способни да го разберете.
В очите й заблестяха сълзи.
— Понякога Валънтайн толкова ми липсва — сподели. — Толкова е честна и добра.
— Тя ли ви каза за Демостен?
— Не. Валънтайн си даваше сметка, че ако издаде Питър, това ще разбие семейството ни. Затова пазеше тайната му от нас. Постара се обаче да разберем какъв човек е той. Споделяше всичко друго за себе си, всичко, в което не зависеше от Питър, изслушваше ни, интересуваше се от мнението ни.
— Казахте ли й, че вярвате в Господ?
— Не сме й разказвали за вярата си, но сме й обяснили до какво води тя. Направихме всичко, което можахме.
— Не се съмнявам.
— Не съм глупачка — заяви госпожа Уигин. — Знам, че ни презираш също както Питър.
— Не е вярно.
— Достатъчно лъжи съм чувала, за да усетя кога ме лъжат.
— Не ви презирам заради… изобщо не ви презирам. Но трябва да разберете, че тази потайност, това, че Питър е израснал в семейство, където никой не споделя с никого нищо важно — не ми вдъхва особено доверие в него. Канех се да поверя живота си в ръцете му, а сега научавам, че през целия си живот не е имал искрени взаимоотношения с никого.
Тя го изгледа хладно:
— Вече получи достатъчно полезна информация. Може би е време да си тръгваш.
— Не ви упреквам — увери я Бийн.
— Стига глупости, разбира се, че ни упрекваш.
— Тогава не се опитвам да ви съдя.
— Не ме карай да се смея. Съдиш ни и знаеш ли какво? Съгласна съм с теб. Аз също осъждам постъпката ни. Започваме с доброто желание да живеем според Божията воля, а в крайна сметка проваляме единственото дете, което ни остана. Той е решен да остави своя отпечатък в историята. Но какъв ще е този отпечатък?
— Незаличим. Ако Ахил не го унищожи преди това.
— Все пак не сме се провалили във всичко — отбеляза госпожа Уигин. — Дадохме му възможност да прояви способностите си. Можехме да му попречим да публикува статиите си. Мисли си, че ни е надхитрил, защото се преструвахме на пълни глупаци. Колко родители биха позволили на детето си да се меси в световните проблеми? Когато писа против… против връщането на Ендър — не можеш да си представиш как ми се искаше да издера малките му, нагли очички…
За първи път Бийн видя израз на гнева и тревогите, които бе преживяла. Помисли си: „Ако майката на Питър има такова мнение за него, може би все пак не е чак толкова лошо да си сирак.“
— Но не го направих — продължи тя.
— Какво не направихте?
— Не го спрях. И се оказа, че е бил прав. Защото ако Ендър се беше върнал на Земята, щеше да е мъртъв, отвлечен с другите деца или да се крие като теб. Но все пак… Ендър му е брат, а той го обрече на вечно изгнание. Никога няма да забравя ужасните заплахи, които отправяше, когато Ендър беше малък и още живееше с нас. Казал на Ендър и Валънтайн, че някой ден ще убие Ендър и ще го изкара като нещастен случай.