Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
Тя не би трябвало да знае какво прави той. Не беше ли това основната причина Питър да си даде толкова труд да прикрие дейността си, като се представя за студент?
Направи му сандвич, без да го попита дали иска, сякаш знаеше, че щом е дете, трябва да е гладен. Американска класика — фъстъчено масло и бял хляб. Дали е правила такива сандвичи и на Ендър?
— Липсва ми — каза той, защото знаеше, че така ще й стане приятно.
— Ако не беше заминал, вероятно щяха да го убият. Когато прочетох какво е написал… Лок… за онова момче от Ротердам, веднага осъзнах, че той не би оставил Ендър жив. Ти го познаваше, нали? Как му беше името?
— Ахил.
— Сега се криеш. Но изглеждаш толкова малък.
— Пътувам с една монахиня, сестра Карлота. Представяме се за баба и внук.
— Радвам се, че не си сам.
— Ендър също не е.
Очите й се насълзиха:
— Предполагам, че той има нужда от Валънтайн повече от нас.
Отново импулсивно, без да се замисля, Бийн постави ръка върху нейната. Тя се усмихна.
Умълчаха се. Бийн отново се замисли колко е опасно да е тук. Ами ако къщата беше под наблюдение? В МФ знаеха за Питър — дали следяха дома му?
— Трябва да тръгвам — заяви той.
— Радвам се, че се отби. Сигурно съм изпитвала голяма нужда да поговоря с някого, който познава Ендър, без да му завижда.
— Всички му завиждахме. Но знаехме, че е най-добрият.
— Защо иначе ще му завиждате, ако не знаете, че е най-добрият?
Бийн се засмя:
— Е, когато завиждаш на някого, все си казваш, че всъщност той не е чак толкова способен.
— Така… за какво му завиждаха другите деца? За способностите или само за признанието, което получаваше?
Въпросът не се хареса на Бийн, но той си спомни кой го задава.
— Ще контрирам с друг въпрос. Питър завиждаше ли за способностите му? Или само за признанието?
Тя се поколеба дали да отговори. Бийн знаеше, че майчиният инстинкт я кара да замълчи.
— Не питам току-така — уточни той. — Не знам каква част от онова, което прави Питър, ви е известна…
— С мъжа ми четем всичко, което публикува — отвърна госпожа Уигин. — И се стараем да се държим, сякаш не подозираме какво става.
— Трябва да реша дали да се съюзя с Питър. А не знам какво да мисля за него и доколко мога да му се доверя.
— За съжаление не мога много да ти помогна. Питър мисли по съвсем друг начин. Не мога да го проумея.
— Не го ли харесвате?
Бийн осъзна, че звучи твърде грубо, но също така знаеше, че трудно ще му се отдаде друг път да разговаря с майката на потенциален съюзник — или съперник.
— Обичам го — отговори госпожа Уигин. — Той не ни показва много от себе си. Но така е справедливо — ние също не се разкриваме много пред децата си.
— Защо?
Бийн се замисли за откритото държане на майка си и баща си, колко добре познаваха Николай и той тях. Откровеността, с която разговаряха, още го удивляваше. Явно в семейство Уигин нямаха такъв обичай.
— Много е сложно — рече тя.
— Тоест смятате, че не ми влиза в работата.
— Напротив, знам, че много те засяга. — Тя въздъхна и отново седна. — Хайде, да не се преструваме, че само си се отбил да ни видиш. Дошъл си да разучиш за Питър. Най-лесно е да ти кажа, че не знаем нищо. Той никога не казва на хората каквото искат да знаят за него, освен ако не сметне, че ще има полза да знаят.
— А кое е по-трудно?
— От самото начало криехме много неща от децата си, затова не е чудно, че от малки се научиха да премълчават.
— Какво криехте?
— Не сме казали на децата си, а искаш да кажа на теб — измърмори тя, но отговори на въпроса му: — Ако Валънтайн и Ендър бяха тук, предполагам, че на тях щяхме да кажем. Дори се опитах да обясня някои неща на Валънтайн, преди да замине с Ендър. Получи се глупаво, защото дотогава не го бях изразявала с думи. Нека само да кажа… че щяхме да имаме и трето дете, дори от МФ да не ни бяха помолили.
Там, където бе израснал Бийн, законът за контрол над раждаемостта не означаваше нищо — бездомните деца в Ротердам бяха излишни хора и добре знаеха, че никое от тях не би трябвало изобщо да се ражда, но когато умираш от глад, едва ли ти дреме дали ще учиш в елитно училище. Все пак, когато законите бяха отменени, той прочете за това и разбра какво означава възможността да имаш и трето дете.
— Защо да рискувате така? — попита той. — Това щеше да навреди на другите ви деца. И да съсипе кариерата ви.
— Винаги сме се стремили да нямаме кариера — отвърна госпожа Уигин. — Поне не кариера, от която да не можем да се лишим. Имаме просто работа. Трябва да разбереш, че ние сме религиозни хора.