Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
— По света има много религиозни хора.
— Да, но не и в Америка. Не и такива фанатици, които да постъпят толкова егоистично и антисоциално, като родят повече от две деца, само заради обърканите си религиозни разбирания. А когато Питър показа такива високи резултати и започнаха да го изследват… това бе истинско бедствие за нас. Бяхме се надявали да минем незабелязано. Да се скрием. Ние по принцип сме доста интелигентни хора.
— Чудно ми беше защо родителите на такива вундеркинди не са изградили блестящи кариери. Или поне да заемат по-видно място сред интелигенцията.
— Интелигенция — презрително изсумтя госпожа Уигин. — Американската интелигенция никога не е била особено будна. Нито принципна. Те са като овце, които следват вкупом модните тенденции на времето. Искат всеки да приема догмите им. Всеки трябва да е непредубеден и толерантен към разбиранията им, но Боже опази някой, който не е на тяхното мнение, да се докосне поне малко до истината.
В гласа й прозвуча обида.
— Май много се отплеснах — призна тя.
— Преживели сте много. Значи мислите, че сте по-умни от повечето интелектуалци?
Тя малко се стъписа:
— Ето заради такива коментари избягваме да обсъждаме вярата си.
— Не го казах като критика. Аз също мисля, че съм по-умен от повечето хора, които познавам, защото е истина. Ако не го осъзнавах, щях да съм по-глупав. Вие искрено вярвате в своята религия и не ви харесва, че трябва да го криете. Това исках да кажа.
— Не религия, религии. Със съпруга ми дори не споделяме едни и същи виждания. Постигнали сме съгласие само, че ще имаме голямо семейство, което ще живее по Божиите закони. Дори до това решение сме стигнали след сложни умозаключения. И в никакъв случай не смятахме, че това може да навреди на децата ни. Възнамерявахме да ги възпитаваме в духа на вярата, с любов към Господ.
— Защо не го направихте?
— Защото сме страхливци. Бяхме под постоянно наблюдение от МФ, постоянно ни се месеха. Щяха да се погрижат да не научим децата си на нищо, пречещо на мисията, която в крайна сметка изпълнихте с Ендър. Тогава започнахме да крием вярата си. Не от децата, а от хората от Военното училище. Толкова се зарадвахме, когато престанаха да наблюдават Питър. След това Валънтайн. Помислихме си, че е свършило. Решихме да се преместим някъде, където няма да ни тормозят толкова, да си родим трето дете, четвърто и още, докато ни арестуват. Тогава обаче дойдоха и ни накараха да родим трето дете. Затова не се наложи да се местим. Разбираш ли? Бяхме мързеливи и уплашени. Щом Военното училище ни осигуряваше официално оправдание да имаме трето дете, защо да не се възползваме?
— Те обаче взеха Ендър.
— И вече бе твърде късно да възпитаваме Питър и Валънтайн в духа на вярата. Ако не възпитаваш децата, докато са малки, те никога няма да приемат религията с цялата си душа. Можеш само да се надяваш, че ще се отворят за нея по-късно, сами. Родителите не могат да направят нищо, ако не започнат от най-ранните им години.
— Промиване на мозъците.
— Такава е ролята на родителите. Да втълпиш на децата си социалните норми, според които искаш по-късно да живеят. Интелектуалците не изпитват скрупули, когато използват училищата да наливат в мозъците на децата ни техните глупости.
— Не исках да ви провокирам.
— Все пак прозвуча критично.
— Извинявам се.
— Ти си все още дете. Колкото и да си умен, пак усвояваш голяма част от поведението на управляващата класа. Това не ми харесва, но няма какво да се направи. Когато взеха Ендър и най-после можехме да живеем, без да следят постоянно какво говорим на децата си, осъзнахме, че мозъкът на Питър вече е напълно задръстен от глупостите на учените. Първоначалният ни план пропадаше. Той щеше да ни отхвърли. Щяхме да го загубим. Можеш ли да се откажеш от първородното си дете, за да имаш четвърто, пето и така нататък? Понякога ни се струваше, че Питър няма никаква съвест. Ако някой имаше нужда да вярва в Господ, това беше Питър, а той не вярваше.
— Може би и при други обстоятелства нямаше да повярва.
— Ти не го познаваш. Основната му движеща сила е гордостта. Ако бяхме направили така, че да се почувства горд, че тайно вярва в Бог, той щеше да стане ревностен вярващ. А сега се получи… точно обратното.
— Не се ли опитахте да го привлечете към някоя от религиите си?
— Към коя? Винаги сме мислили, че големият спор в семейството ще е в духа на коя религия да възпитаваме децата си, на съпруга ми или моята. Вместо това трябваше да помогнем на Питър да запази поне някакво… приличие. Не, нещо по-важно. Почтеност. Достойнство. Наблюдавахме го, както го наблюдаваха чиновниците от Военното училище. Трябваше да мобилизираме цялото си търпение, за да не се намесим, когато принуди Валънтайн да стане Демостен. Това толкова противоречеше на духа й. Скоро обаче видяхме, че то няма да я промени — че вроденото й благородство някак си укрепва благодарение на съпротивата й срещу влиянието на Питър.