Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
Освен това Питър усещаше, че на Бийн му харесва да използва слабостта му. Защо всъщност тази малка невестулка се бе намъкнала в дома му? Когато се прибра и го завари да си бъбри с майка му, Питър имаше чувството, че е пипнал крадец с ръце в гърнето с мед. Бийн не му хареса от самото начало — особено с надутия начин, по който си тръгна, след като Питър не отговори веднага на въпроса му. Наистина, Питър искаше да го подразни малко, държа се леко надменно — за да си поиграе с дребосъка, преди да му каже онова, което искаше да научи — но отмъщението на Бийн надхвърли всякакви граници. Особено на тази злополучна вечеря.
И все пак…
Бийн не беше за пренебрегване. Най-добрият възпитаник на Военното училище. Питър можеше да го използва. Дори можеше да има нужда от него, точно защото още не можеше да си позволи да се покаже открито пред обществеността. Бийн имаше авторитет въпреки ръста и възрастта си, защото бе участвал в истинска битка. Можеше пряко да постига каквото реши, а не да действа зад кулисите или да се опитва да влияе върху политиката на правителствата, като манипулира общественото мнение. Ако Питър успееше да сключи някакъв съюз с него, това би могло да компенсира сегашното му безсилие. Само Бийн да не беше такава безподобна надувка.
„Не бива да допускам личните чувства да пречат на работата“ — помисли си Питър.
— Имам едно предложение — обади се. — Мамо, тате, вие имате работа утре, но моето първо занятие е едва на обяд. Нека да прекарам нощта с гостите ни в хотела им или да ги изпратя до някъде, ако решат да пътуват.
— Не можеш да тръгваш така и да караш майка си да се притеснява какво става с теб — възрази баща му. — Мисля, че на всички ни е ясно, че младият господин Делфики е магнит за неприятности. Майка ти загуби достатъчно от децата си, за да се тревожи сега и за теб.
Питър се вбесяваше, когато баща му заговореше така, сякаш само майка му се тревожеше, сякаш само за нея имаше значение какво ще стане с него. А пък ако беше вярно (човек никога не можеше да бъде сигурен с баща му), щеше да е още по-лошо. Баща му или наистина не се интересуваше какво ще стане с Питър, или се тревожеше, но беше такъв нещастник, че не можеше да го признае.
— Няма да напусна града, без да се обадя на мама — увери го Питър.
— Не се дръж толкова подигравателно.
— Скъпи — намеси се майка му, — Питър не е вече на пет години, за да го гълчиш пред чужди хора.
Тази реплика, разбира се, го накара да се почувства на шест години. „Благодаря, мамо.“
— Колко са сложни семейните взаимоотношения — коментира сестра Карлота.
„О, благодаря, света кучко — помисли си Питър. — Вие с Бийн усложнихте нещата, а сега самодоволно ми обяснявате колко е по-лесно за хора като вас, без семейни връзки. Е, тези родители са моето прикритие. Не съм ги избирал, но мога да ги използвам. А твоята насмешка само издава невежеството ти. И навярно завистта ти, защото никога няма да имаш деца, нито дори да легнеш с мъж, госпожице Непорочност.“
— Бедният Питър няма късмет в две отношения — заговори майка му. — Той е първото ни дете, затова винаги сме били най-взискателни към него. И последен остана вкъщи, затова се налага да търпи повече поучения, отколкото му е приятно. Ужасно е, но и родителите са хора и постоянно правят грешки. Понякога ми се струва, че Питър би предпочел да беше отгледан от роботи.
При тези думи на Питър му се прииска да потъне в тротоара и да прекара остатъка от живота си като невзрачно парче цимент. „Водя преговори с шпиони и висши военни, с политически лидери и влиятелни магнати, а майка ми все още има власт да ме унижава, когато си поиска!“