Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
— Той дойде тук като поклонник — продължи госпожа Уигин. — И много смело ми се представи. Питър, внимавай да не издадеш пред някого, че е от другарите на Ендър. Юлиан Делфики. Оказва се, че не е загинал от експлозията. Не е ли прекрасно? Ще го приемем като скъп гост, но той все още е в опасност, затова трябва да държим самоличността му в тайна.
— Разбира се, мамо — съгласи се Питър.
Погледна Бийн, но очите му бяха безизразни. Студени като на носорог, непроницаеми и при все това криещи заплаха.
Сестра Карлота се възмути:
— След всички мерки за сигурност издаваш всичко! Освен това тази къща сигурно е под наблюдение.
— Хубаво си поговорихме — изтъкна Бийн. — Не би било възможно, ако я бях излъгал.
— Аз също рискувам живота си — изтъкна Карлота.
Госпожа Уигин докосна ръката й:
— Нали ще останете у нас? Имаме стая за гости.
— Не можем — намеси се Бийн. — Тя е права. С идването си тук застраших и двама ни. Още утре трябва да се махнем от Грийнсбъро.
Погледна сестра Карлота, убеден, че го е разбрала. Щяха да заминат още с нощния влак. Или пък с автобус вдругиден. Или да наемат апартамент под фалшиви имена и да останат една седмица. Лъжите отново започваха, в името на сигурността.
— Няма ли да останете поне за вечеря? — настоя госпожа Уигин. — Да се запознаете със съпруга ми. Сигурно ще му е много интересно да се срещне с момчето, за което толкова се тръби, че е загинало.
Лицето на Питър помръкна. Бийн добре го разбра. За него вечерята с родителите щеше да е отегчително събиране, по време на което нямаше да се каже нищо съществено. Нямаше ли животът да е много по-лесен, ако хората просто си казваха истината? Госпожа Уигин обаче бе казала, че Питър има нужда да се чувства самостоятелен. Ако знаеше, че родителите му са разкрили тайната му дейност, това би го унижило. Макар че ако наистина бе способен да управлява света, със сигурност щеше да го преодолее.
„Няма да съм аз този, който ще му каже. Дадох дума“ — помисли си Бийн.
— В такъв случай да отидем на ресторант — предложи госпожа Уигин. — Така ще е по-лесно. Ако ще взривяват нещо, нека да е някое заведение. Те са застраховани.
Бийн се засмя. Питър остана сериозен. „Защото — помисли си Бийн — той не подозира каква част от истината й е известна. Затова приема думите й като глупава забележка, а не като шега.“
— Само да не е на италиански — настоя сестра Карлота.
— Разбира се, че не. Не знам в Грийнсбъро да има свестен италиански ресторант.
Така продължиха да разговарят на безопасни и маловажни теми. Бийн с удоволствие наблюдаваше как Питър се терзае заради тази абсолютно безполезна загуба на време.
„Аз познавам майка ти много по-добре от теб — помисли си Бийн. — И много я уважавам. Но тя обича теб.“
Даде си сметка, че изпитва завист и това го подразни. Никой не е застрахован срещу тези жалки човешки емоции, той го знаеше, но някак си трябваше да се научи да прави разлика между обективните наблюдения и мислите, породени от завистта. Питър също. Доверието, което Бийн веднага бе постигнал с госпожа Уигин, трябваше да се печели стъпка по стъпка между него и Питър. Защо?
Защото двамата толкова си приличаха. Защото бяха естествени съперници. Защото много лесно можеха да станат смъртни врагове.
„Както аз съм втори Ендър в неговите очи, дали той е втори Ахил в моите? Ако не съществуваше друг Ахил, щях ли да гледам на Питър като на зло, което трябва да се премахне?
И ако заедно победим Ахил, ще се обърнем ли един срещу друг, ще потъпчем ли победата си, ще унищожим ли всичко, което сме постигнали?“
Братя по оръжие
До: RusFriend.BabaYaga@MosPub.net
От: VladDragon@slavnet.com
Тема: клетва за вярност
Да си изясним едно. Аз никога не съм се „съюзявал“ с Ахил. За мен той говореше от името на Майка Русия. Съгласих се да служа на Майка Русия и не съжалявам за това си решение. Дълбоко вярвам, че изкуственото разделение на Великия славянски народ само ни пречи да наложим властта си над света. В хаоса, който настъпи след разкриването на истинското лице на Ахил, аз съм готов да приема всяко предложение да служа за общото благо. С наученото във Военното училище бих могъл да помогна много за бъдещето на нашия народ. Ако връзката ми с Ахил е препятствие за привличането ми на служба, така да бъде. Но би било жалко, ако всички пропуснем шанса си заради действията на един психопат. В този момент от мен има най-голяма нужда. Майка Русия не би могла да намери по-предан син.