Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
— Ендър е жив.
— Когато се опитваме да осъзнаем случилото се със семейството ни, с всичките ни мечти, със съпруга ми се чудим дали Питър принуди Ендър да се махне от Земята, защото го обича и съзнава опасностите, които го заплашват. Или защото се опасяваше, че ако Ендър се върне, той ще го убие — тъй че прокуждането на Ендър, де да знам, може да се смята за някаква форма на самоконтрол от страна на Питър. Постъпката му е много егоистична, но все пак в нея прозира някаква почтеност. Може да се сметне за напредък.
— А може би нищо от това, което казахте, не е вярно.
— Може би всички събития се управляват от Господ и ти си тук по Неговата воля.
— Така казва сестра Карлота.
— Може би е права.
— Не ми дреме. Ако има Господ, мисля, че изобщо не си върши работата.
— Или просто не разбираш каква му е работата.
— Повярвайте ми, сестра Карлота е истинска йезуитка. Да не се впускаме във философски спорове. Аз имам доста добър тренинг, а на вас, както се казва, ви липсва практика.
— Юлиан Делфики, още щом те видях на улицата, си казах, че не само мога, а и трябва да споделя с теб неща, които съм обсъждала само със съпруга си, дори неща, които не съм му казвала. Разказах ти неща, които Питър дори не подозира, че знам, че съм си помислила, видяла или почувствала. Ако имаш лошо мнение за мен като майка, моля те, имай предвид, че всичко, което знаеш, си го научил благодарение на мен, защото вярвам, че един ден бъдещето на Питър ще зависи от способността ти да предвиждаш ходовете му и да избереш най-добрия начин да му помогнеш. А може би бъдещето на Питър като почтен човек зависи от неговата помощ за теб. Затова разкрих душата си пред теб. Заради Питър. И пак заради Питър съм готова да понеса презрението ти, Юлиан Делфики. Затова не ме кори за любовта към сина ми. Независимо дали го интересува или не, той израсна с грижите на родители, които го обичат и направиха всичко, което бе по силите им, за него. Затова крием от него вярата си и онова, което знаем — за да може да премине през този свят като Александър, да прекоси земята надлъж и нашир благодарение на това, че родителите му са твърде глупави, за да го спират. Докато не отгледаш свои деца, докато не се жертваш за тях и не обърнеш живота си надолу с главата, не смей да съдиш мен и онова, което съм направила.
— Не ви съдя. Наистина. Както казахте, опитвам се да разбера Питър.
— Е, знаеш ли какво си мисля? Мисля, че не задаваш подходящите въпроси. „Мога ли да му имам доверие?“ — презрително го имитира тя. — Това, дали ще се довериш на някого или не, зависи повече от твоя характер, отколкото от неговия. Въпросът, който трябва да си зададеш, е дали наистина искаш Питър Уигин да управлява света. Защото, ако му помогнеш и той съумее да оцелее, рано или късно ще се стигне до това. Той няма да се откаже, докато не го постигне. И е готов да жертва теб и всеки друг, ако това ще му помогне. Затова трябва да се запиташ дали светът ще стане по-добър, ако Питър Уигин стане хегемон. Той няма да е безличен фигурант като некадърното безгръбначно, което ни управлява сега. Като хегемон Питър Уигин ще промени света, както намери за добре.
— Допускате, че ме интересува дали светът ще бъде по-добър. Ами ако се ръководя само от личен интерес и стремеж да оцелея? В такъв случай въпросът, който трябва да си задам е: „Мога ли да използвам Питър за своите цели?“
Тя се засмя и поклати глава:
— Вярваш ли си наистина? Е, все пак си още дете.
— Извинете, но не съм твърдял друго.
— Държиш се като велик владетел. Говориш за „съюз“ с Питър Уигин, сякаш водиш цяла войска.
— Не водя войска, но мога да гарантирам победата на всяка армия, която ми повери.
— И Ендър ли щеше да е като теб, ако се беше завърнал? Арогантен? Надменен?
— В никакъв случай. Но все пак аз не съм убивал никого.
— Освен бъгери — уточни госпожа Уигин.
— Защо усещам напрежение между нас?
— Разказах ти всичко за сина си, за семейството си, а ти не ми даваш нищо в замяна. Само… насмешка.
— Не ви се надсмивам. Харесвам ви.
— О, много благодаря.
— Вие сте достойна майка на Ендър Уигин. Разбирате Питър, както Ендър разбираше войниците си. Както разбираше враговете си. И сте достатъчно решителна, за да действате, когато ви се отдаде възможност. Появявам се на прага ви и вие веднага ми разказвате всичко. Не, госпожо, не ви презирам. И знаете ли какво си мисля? Мисля, че дори може би, без да го осъзнавате, вие имате пълна вяра в Питър. Искате той да успее. Мислите, че трябва той да управлява света. И ми разказахте всичко това не защото съм симпатично малко момченце, а защото смятате, че така ще помогнете на Питър по пътя към победата.