Смъртта идва като завършек
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта идва като завършек». Краткое содержание книги:
— А теб не те ли е страх, Ипи?
— Да ме е страх? Мен? — Момчето се засмя, отмятайки назад хубавата си глава.
— Нофрет не те обичаше много, Ипи.
— Нищо не може да ми стори зло, Ренизенб, докато аз не позволя! Още съм млад, но съм един от онези, които са родени да успеят. Колкото до теб, Ренизенб, по-добре е да бъдеш на моя страна, чуваш ли? Често ме смяташ за безотговорно момче. Ала аз вече не съм същият. Всеки месец разликата ще става по-голяма. Скоро тук няма да се слуша друга воля, освен моята. Баща ми ще дава заповедите, но въпреки че ще ги казва неговият глас, мисълта ще бъде моя! — Той направи крачка-две, спря и подхвърли през рамо: — Та внимавай, Ренизенб, да не стана недоволен от теб.
Както си стоеше, вперила очи след него, чу стъпки, обърна се и видя до себе си Кайт.
— Какво каза Ипи, Ренизенб?
— Казва, че скоро щял да стане господар тук — изрече бавно тя.
— Нима? Аз не мисля така.
III
Ипи изкачи радостен стъпалата на верандата и влезе в къщата. Видът на Яхмос, легнал на одъра, явно го задоволи. Той каза весело:
— Е, как върви, братко? Няма ли да те видим пак на посевите? Не мога да разбера защо всичко не е отминало при тебе!
Яхмос отвърна раздразнено, със слаб глас:
— Аз пък съвсем не разбирам. Отровата вече е изчистена. Защо не си възвръщам силите? Опитах се да повървя тази сутрин, но краката не ме държат. Слаб съм… слаб… и това е тревожното, с всеки изминал ден отслабвам все повече.
Ипи поклати глава с леко съчувствие.
— Това наистина е лошо. Лекарите не помагат ли?
— Асистентът на Мерсу идва всеки ден. Не разбира състоянието ми. Пия силна отвара от билки. Всеки ден правят заклинания към богинята. Приготвят ми специална храна. Няма причина, както ме уверява лекарят, да не се възстановявам бързо. Вместо това, изглежда, изнемогвам.
— Много лошо — цъкна с език Ипи.
Той излезе, тананикайки си леко под нос, и отиде при баща си и Хори, които се съветваха над един лист със сметки.
Лицето на Имхотеп, разтревожено и загрижено, светна при вида на любимия му син.
— Ето го моя Ипи. Какво имаш да докладваш от имота?
— Всичко е наред, татко. Жънем ечемика. Добра реколта.
— Да, слава на Ра, там всичко върви добре. Дано и тук потръгне. А и трябва да вярвам в Ашайет, тя няма да ни откаже помощта си в нещастието. Тревожа се за Яхмос. Не мога да разбера тази отпадналост, това необяснимо отслабване.
Ипи се усмихна презрително:
— Яхмос и преди си беше слаб.
— Това не е така — каза меко Хори. — Винаги е бил добре със здравето.
— Здравето зависи от духа на човека — убедено изрече Ипи. — А Яхмос никога не е имал какъвто и да било дух. Дори се боеше да дава нареждания.
— Не е късно — каза Имхотеп. — Той доказа през последните месеци, че е властен. Направо ме изненада. Но тази немощ на крайниците му ме тревожи. Мерсу ме увери, че действието на отровата е неутрализирано, значи Яхмос трябва да се възстанови бързо.
Хори премести няколко папируса настрана.
— Има други отрови — спокойно вметна той.
— Какво искаш да кажеш? — Имхотеп нервно обикаляше в кръг.
Хори заговори с мек замислен глас:
— Познати са отрови, които не действат внезапно, със сила и мощ. Те са коварни. С всеки ден се натрупват по малко в организма. И чак след много месеци боледуване настъпва смъртта… Такива неща са познати на жените. Те ги използват понякога, за да уморят съпруга си и да заблудят хората, че смъртта му е била естествена.
Имхотеп пребледня.
— Мислиш ли, че това — това — се е случило на Яхмос?
— Мисля, че е възможно. Макар че сега храната му се опитва от робите, преди да я изяде, такава предпазна мярка нищо не значи, тъй като количеството в една-единствена чиния в един-единствен ден не би причинило болестен ефект.
— Глупости — викна силно Ипи, — абсолютни глупости! Не вярвам, че има такива отрови. Аз никога не съм чувал за тях.
Хори вдигна очи:
— Ти си много млад, Ипи. Има неща, които още не знаеш.
Имхотеп възкликна:
— Но какво можем да направим? Помолихме се на Ашайет. Принесохме жертви в храма — не че много вярвам в храмовете. Жените се доверяват на такива неща. Какво още може да се направи?
Хори каза замислено:
— Нека храната на Яхмос да се приготвя от един сигурен роб, който да бъде наблюдаван постоянно.
— Но това означава, че тук, в тази къща…
— Глупости — викна пак Ипи, — абсолютни глупости!
Хори повдигна вежди:
— Нека да опитаме. Скоро ще разберем дали са глупости.
Ипи ядосано излезе от стаята. Хори погледна замислено подире му, смутен и намръщен.