Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)
- Автор: Вернан Жан-Пиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Табакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)». Краткое содержание книги:
Обаче срещу Кадъм се обръща отмъстителният гняв на Арес, защото е убил дракона, за който разправят, че бил един от неговите синове. В течение на седем години Кадъм ще му бъде на служба, така както самият Херакъл при други обстоятелства е поствен в услуга на лица, герои и богове, които е оскърбил. След седем години го освобождават. Добронамерените към него богове, в частност Атина, смятат да го направят господар на Тива. Но първоначално този чужденец трябва да се вкорени — той, който е накарал да излезе наяве всичко вкоренено и местно, което тиванската земя е крила в себе си. Отново боговете и хората се оказват временно сближени по повод сватбата на Кадъм. Той се жени за богинята Хармония, дъщеря на Афродита и Арес. Дъщеря на бога, комуто той служи, за да изкупи вината си, и който бдеше да не допусне никого при тиванския извор, водата, избликваща от земята; същият войнствен дух се връща и се възражда чрез Спартите и рода им на „родени от земята“, gegenes.
Но Хармония по линия на майка си Афродита е богиня на съгласието, разбирателството, помирението. Всички богове идват в крепостта на Тива, за да отпразнуват сватбата, в която булката е една от тях. Музите запяват сватбената песен. Според обичая боговете поднасят дарове. Някои от даровете ще се окажат гибелни, ще повлекат гибелта на онези, които ги наследят. Кадъм ще има много деца, сред които са Семела, Автоноя, Ино, която ще се омъжи за Атамант и ще се превърне в морската богиня Левкотея. Има и още една дъщеря, която се казва Агава. Тя ще се ожени за един от Спартите, Ехион, и ще има от него син Пентей. Иначе казано, началото на Тива представлява равновесие и единство между една личност, която пристига отдалеч — Кадъм, определен поради подвига си и по волята на боговете за владетел, и от друга страна същества, врасли в почвата, изникнали от земята, автохтонни жители, с тиванската земя, полепнала по обувките им, които са чистокръвни воини. Първото поколение на тиванските царе ще остави впечатлението, че между тези две течения, две форми на род би трябвало да има някакво съгласие, но би могло да има също и напрежения, неразбирателства, конфликти.
Утробното бедро
И тъй, една от дъщерите е Семела, очарователно създание, каквото беше и Европа. С нея Зевс поддържа връзка, не еднодневна, а доста трайна. Тази Семела, която всяка вечер вижда как Зевс си ляга до нея в човешки облик, но знае, че това е Зевс, пожелава богът да й се появи в целия си блясък, във великолепието си на господар на блажените безсмъртни. Тя не престава да го умолява да й се покаже. Разбира се, за хората, дори ако боговете понякога идват на сватбите им, желанието да ги видят разбулени, подобно на смъртни събратя, не е безопасно. Когато Зевс се поддава на молбите на Семела и се появява с гръмотевичния си блясък, Семела е изгорена от сиянието и огъня, божествения блясък на своя любовник. Тя е изпепелена. Тъй като вече е бременна от Зевс с Дионис, Зевс не се колебае нито миг, измъква от горящото тяло на Семела малкия Дионис, прави разрез на бедрото си, превръща го в нещо като женска утроба и поставя вътре мъничкия Дионис, който в този момент е шестмесечен плод. Така Дионис ще бъде двойно син на Зевс, ще бъде „два пъти роденият“. Когато му идва времето, Зевс отново разтваря бедрото си и малкият Дионис излиза оттам така, както е излязъл от утробата на Семела. Детето е странно, ненормално от божествена гледна точка, защото едновременно е син на смъртна жена и син на Зевс в целия му блясък. Странно е, защото е отрасло отчасти в женска утроба, отчасти в Зевсовото бедро. Дионис ще трябва да се бори с упоритата ревност на Хера, която не прощава лесно на Зевс лудориите му и която винаги си го изкарва на децата на незаконните му любови. Една от големите грижи на Зевс е да скрие Дионис от очите на Хера, да го повери на тайни дойки.