Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)
- Автор: Вернан Жан-Пиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Табакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)». Краткое содержание книги:
Зевс и Европа-пътничка преминават от Азия на Крит. Там Зевс се съединява с Европа, и след като връзката е консумирана, той я настанява на Крит. Тя ражда деца, Радамант и Минос, които ще господстват над Крит. Зевс поднася на господарите на острова подарък. Това е едно странно същество, Тал, нещо като бронзов великан, чиято роля е да пази Крит, да го превърне в подобие на крепост, откъснат от останалия свят остров, да пречи едновременно на чужденците да пристигат там и на жителите на острова да се измъкнат навън. Три пъти на ден Тал обикаля острова като страж, пречейки на всички да акостират или да потеглят. Той е безсмъртен, непобедим, железен. Има само едно слабо място на петата, където една вена е снабдена с ключе, с което е заключен. Цялата му металическа мощ ще рухне, ако някой отключи резето му. Според едни магьосницата Медея по време на пътешествието на Аргонавтите успява с магии да превърти ключето, а според други друг герой, Херакъл, успява да рани със стрела Тал по това жизненоважно място и да го убие.
Така или иначе, още в епизода с Европа имаме история с отвличане, преминаване от един свят към друг и нещо като ограда за този затварящ се в себе си Крит. Дори можем да го наречем по-скоро странстване, отколкото преминаване: когато Агенор научава от дружките на девойката, че Европа е била отвлечена от бик, той вдига на крак жена си и синовете си и им дава задача да открият дъщеря си и сестра си. И ето че тримата братя и майката заминават на свой ред да странстват, да напуснат родното си място, семейството си, царството си, да се роят по цял свят. По време на тези непрестанни пътешествия те основават цяла поредица градове. Кадъм заминава с майка си и пристига в Тракия, все така търсейки сестра си Европа, защото Агенор е предупредил жена си и синовете си да не се прибират у дома, без да доведат девойката в двореца. Майката на Кадъм Телефаса умира в Тракия, където получава почести.
В това време Кадъм отива в Делфи, за да разбере как трябва да постъпи. Оракулът му казва: „Край на странстванията, трябва да се спреш, да се установиш, защото няма да намериш сестра си.“ Европа е изчезнала, тя е пътница, за която никой не знае какво е станало, всъщност тя е затворена на Крит, но кой би могъл да знае това, освен Делфийския оракул? Впрочем той уточнява: „Ще тръгнеш подир една крава, която сама е скитница, ще я следваш навсякъде. Европа е била отвлечена от бик скитник, който сега е уседнал. А ти следвай тази крава; докато тя върви, ще крачиш по следите й, но в деня, когато тя легне и не стане обратно, ще основеш там град и ще намериш корена си, ти, Кадъм, човек от Тир.“ Кадъм така и прави, съпроводен от неколцина младежи. Те виждат една изключително красива крава с петна с форма на луна, които й предопределят особена роля. Те я следват и в даден момент, след като скитат до мястото на разположени на бъдещата Тива в Беотия, кравата остава неподвижна в една ливада. Скитницата не мърда, странстването е приключило. Кадъм разбира, че тъкмо на това място трябва да основе град.
Чужденецът и автохтонните жители
Преди да основе града, той иска да направи жертвоприношение на Атина, богинята, с която се чувства близък. За да направи жертва, му трябва вода. Той изпраща другарите си до един извор, наречен извор на Арес, защото този бог му е господар, с нареждане да напълнят съдовете си — хидриите — с вода. Но този извор е пазен от дракон, изключително свирепа змия, която убива всичките младежи, дошли да си налеят вода. Кадъм сам отива при извора и убива дракона. Атина му нарежда да направи обещаното жертвоприношение, после да събере зъбите на убития лежащ на земята дракон, да ги засее в гладко поле, pedion, сякаш са житни семена за посев. Кадъм изпълнява всичките заповеди, донася вода, жертва кравата на Атина, благочестиво се отправя в равното поле и засява зъбите на дракона. Щом направя това, от всеки зъб изниква воин, направо възрастен, в пълно въоръжение, с облекло на хоплит, с шлем, щит, меч, копие, наколенници, ризница. Едва излезли от земята, те се поглеждат едни други предизвикателно, както е естествено за същества, създадени за клане и бой, за воинско насилие, воини от глава до пети. Кадъм разбира, че има опасност да се обърнат срещу него. Той грабва камък, и в момента, в който воините се предизвикват взаимно с поглед, го хвърля насред тях. Всеки помисля, че другият му е хвърлил камък, и между воините започва битка. Те се избиват взаимно, всички загиват с изключение на петима, които оцеляват. Тези воини се наричат Spartoi, Спарти, т.е. Посети. Те са родени от земята, те са автохтонни. Не са скитници, а са вкоренени в земята, те представляват дълбоката връзка с тиванската почва и са изцяло посветени на воинската си роля. Те носят имена, говорещи твърде много за същността им: Хтоний, Удей, Пелор, Хиперенор, Ехион — чудовищни, земни, нощни, мрачни, войнствени.