Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)
- Автор: Вернан Жан-Пиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Табакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)». Краткое содержание книги:
Одисей спи с Пенелопа и това е като първа брачна нощ. Те се преоткриват като младоженци. Атина се погрижва слънцето да забави хода на колесницата си, за да не изгрее слънцето прекалено рано и зората да позакъснее. Тази нощ е най-дългата нощ на света. Те си разговарят, разказват си приключенията и патилата. Всичко сега е като далечно минало, времето сякаш е заличено. На следващия ден семействата на женихите са научили за убийството, искат мъст, цяла армия родители, братя, братовчеди, съюзници с оръжие в ръка пристига да се сражава с Одисей, Телемах, Лаерт и верните им слуги. Атина попречва на сблъсъка. Няма да има битка; примирието, мирът, съгласието са възстановени. Оттук насетне в Итака всичко е както преди, има цар и царица, има син, има баща, има слуги, редът е възстановен. Песента на аеда може да слави пред всички хора на всички времена спомена за завръщането в целия му блясък.
ДИОНИС В ТИВА
В гръцкия пантеон Дионис е особен бог. Той е скитащ, блуждаещ бог, от никъде и от всякъде. Същевременно той иска да бъде признат безрезервно навсякъде, където мине, иска да има свое място, свои привилегии, и в частност иска да осигури култа си в Тива, защото е роден там. Той влиза в града като някой, дошъл отдалече, като странен странник. Той се връща в Тива, своето родно място, за да бъде приет и признат, за да установи в нея нещо като официално свое седалище. Едновременно скитащ и уседнал, той представлява сред гръцките богове, според определението на Луи Жерне, образа на другия, на различното, отклоняващото, объркващото, беззаконното. Той е също, както пише Марсел Детиен, епидемичен бог. Подобно на заразна болест, когато нахълтва в област, в която е слабо познат, той се налага едва щом пристигне и култът му се разпростира като вълна.
Внезапно другостта, различното от нас разкрива присъствието си в най-познатите и обичайни места. Епидемична зараза. Скитащ и неподвижен бог, близък до хората, създаващ с тях контакти, не прилични на преобладаващия тип в гръцката религия, едни много по-интимни, по-лични, по-близки отношения, Дионис установява с поклонника си нещо като връзка лице в лице. Той потапя погледа си в очите на поклонника, а поклонникът сам се вглежда с хипнотизирани очи в лицето, маската на Дионис. Тъй както при него я има тази близост до хората, той е може би най-отдалеченият от хората бог, най-недостижимият, най-тайнственият, неуловим, невместваем в рамка. Можем да кажем за Афродита, че тя е богиня на любовта, за Атина — че е богиня на войната и знанието, за Хефест — че е бог занаятчия, ковач. Но Дионис не може да бъде затворен в рамка. Той едновременно не е в нито една и е във всичките, едновременно присъстващ и отсъстващ. Разказите за него придобиват особен смисъл, когато се замислим за това напрежение между скитането, странстванията, това да си винаги временно пребиваващ някъде, на път, пътешественик, и да искаш да имаш дом, където си си на мястото, установен, където си повече от приет: където си избран.
Скитащата Европа
Цялата история започва с един персонаж, когото вече сме споменавали: Кадъм, първият господар на Тива. Кадъм, героят основател на този голям класически полис, сам е чужденец, азиат, финикиец, който идва отдалеч. Той е син на Агенор, царя на Тир или на Сидон, и на Телефаса. Това са лица от Близкия Изток, от днешна Сирия. Тази царска двойка, господстваща в Тир, има няколко сина — Кадъм, братята му Феникс, Киликс, Тас, и една дъщеря Европа, от която е получил своето име нашият континент.
Европа е възхитителна млада девойка, която си играе на морския бряг на Тир с дружките си. От небесните висини Зевс я вижда как се къпе, може би гола; тя не се занимава с бране на букети цветя, както се казва в други разкази, където нейни женски съответствия събуждат копнежа на бога с красотата си, берейки зюмбюли, лилии или нарциси. Зевс я вижда и тутакси я пожелава. Той се превръща в разкошен бял бик с рога като полумесец. Пристига на брега и ляга в краката на Европа. Отпърво малко стресната, впечатлена от великолепното животно, Европа малко по малко се приближава. С поведението си бикът й дава всички основания да не се страхува. Тя го гали по главата, потупва го по хълбоците, а той не мърда, само малко си извръща главата към нея, само дето не близва бялата й кожа; тогава тя сяда на широкия му гръб, хваща се за рогата му, и в този момент бикът се впуска, мята се във водата и преплува морето.