Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)

Одисей взема лъка, опъва го без особени усилия, пуска стрела и убива един от женихите, Антиной, за голямо потресение на всички останали: те се развикват възмутени, че тоя безумец е несръчен, опасен, че не знае да стреля с лък. Вместо да мери мишената, той е стрелял по един от присъстващите хора. Но Одисей ги убива всичките с помощта на Телемах, говедаря и свинаря. Женихите се опитват да се измъкнат, но всичките сто са убити.

Цялата зала е потънала в кръв. Пенелопа, която се е прибрала в покоите си, нищо не е видяла и нищо не е чула, защото Атина отново я е приспала. Изхвърлят труповете на женихите, измиват и очистват залата, подреждат всичко. Одисей разпитва кои от прислужничките му са спали с женихите и дава нареждане да бъдат наказани. Увесват ги в кръг на тавана подобно на яребици, всички биват обесени. Идва нощта. На следващия ден се преструват, че подготвят сватбата, за да не се усъмнят родителите на женихите в убийството на децата им. Всичко се прави така, като че ли къщата е затворена поради подготовка за сватба. Чува се музика, цялата къща кънти от празнични звуци. Евриклея се втурва по стълбата, за да събуди Пенелопа: „Слизай, женихите са мъртви, Одисей е долу.“ Пенелопа не може да повярва: „Ако не беше ти, а някоя друга да ми говори тези врели-некипели, щях да я изхвърля. Не си играй с надеждите и мъката ми.“ Дойката настоява: „Видях белега му, познах го, и Телемах го позна. Той изби всичките женихи, не зная как, не бях там, нищо не видях, само чух.“

Пенелопа слиза с много объркани чувства. От една страна се надява, че това наистина е Одисей, но същевременно се съмнява, че той може сам с помощта на Телемах да избие стотината млади воини. Значи този човек, който ще е Одисей, я е лъгал, като й е разказвал как е срещнал съпруга й преди двайсет години. Той й е разказал „лъжи, много подобни на истина“, така че какво доказва, че сега не лъже пак? Тя влиза в голямата зала, чуди се дали да не се втурне към него, но остава неподвижна. Одисей, в облика на стар просяк, стои срещу нея с наведени очи и нищичко не казва. Пенелопа не може да каже дума, струва й се, че този старец няма нищо общо с нейния Одисей. Тя е в положение, различно от това на другите. Останалите при завръщането на Одисей се оказват сами в един определен социален статус. Телемах имаше нужда от баща, и когато Одисей се появява, той отново става негов син. Така, както слугите са имали нужда от господаря, от който са били лишени, всеки е имал нужда, за да бъде себе си, да възстанови социалната връзка, на която се основава неговият социален статус. Обаче Пенелопа няма нужда от съпруг, не това търси, тя си има стотина души, които се влачат подир фустата й от години, претендират за това звание и й досаждат. Тя не иска просто съпруг, а иска Одисей. Тя иска тъкмо този човек. Тя иска именно „Одисей от своите младини“. Никой от знаците, които са убедителни в очите на другите, тези социални знаци като белега, опъването на лъка, не й дават доказателството, че това е именно нейният Одисей. Други хора биха могли да представят същите знаци. Тя си иска Одисей, т.е. едно единствено лице, което е било неин съпруг в миналото и е изчезнало за двадесет години; тя иска да запълни тъкмо тази двадесетгодишна пропаст. Следователно тя иска таен знак, който само той и тя могат да знаят; такъв знак има. Пенелопа трябва да е по-хитра от Одисей. Тя знае, че той е способен да лъже, и затова ще му постави клопка.