Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)
- Автор: Вернан Жан-Пиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Табакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)». Краткое содержание книги:
Те изоставят децата си, зарязват си къщната работа, напускат съпрузите си и тръгват по планините, угарите, горичките. Там се разхождат, облечени в странно за уважавани дами облекло, отдават се на всякакви безумства, които селяните наблюдават със смесени чувства, едновременно потресени, очаровани и възмутени. Пентей научава за ставащото. Гневът му се удвоява. Като начало той се насочва срещу почитателките на бога, преданата му свита, смятана за отговорна за разпрострелите се в града женски безредици. Той нарежда на стражите си да залови всичките тези бесни лидийки от новия култ и да ги хвърлят в тъмница. Служителите на градския ред така и правят. Но още щом вакханките се оказват в затвора, Дионис ги освобождава с магия. Ето че те отново танцуват и пеят по улиците, дрънкат с кроталите си и вдигат шум. Пентей решава да атакува този странстващ жрец, този скитник изкусител. Той заповядва да го арестуват, да го оковат в железа, да го затворят в царските конюшни при воловете и конете. Отвеждат там жреца, който не оказва никаква съпротива, продължава да се усмихва, остава все така спокоен и малко ироничен и ги оставя да действат както искат. Затварят го в царските конюшни. Пентей смята, че въпросът е уреден, и нарежда на хората си да се стягат за военна операция, да заминат извън града и да приберат всички онези жени, които там се отдават на ексцеси. Войниците се нареждат в колона по четирима и напускат града, за да се пръснат в полята и горите и да обкръжат там групата жени. През това време Дионис се намира в конюшнята. Но изведнъж оковите му се свличат и царският дворец се подпалва. Стените рухват и той излиза невредим. Пентей е силно потресен, още повече, че в момента, в който стават тези събития и той вижда как дворецът му се разпада, изведнъж пред него изниква същият този жрец, все така усмихнат, невредим, безупречно зле облечен, който го гледа. Пристигат воините му, окървавени, разчорлени, с изпотрошено оръжие. „Какво ви се е случило?“ Те рапортуват: ония жени, докато не ги закачал никой, сякаш били потънали в блаженство, не били нито агресивни, нито застрашителни; напротив, в тях, между тях и покрай тях, по полянките и горите, всичко било потънало в приказна кротост; виждали ги как прегръщат малките на разни животни от всякакви видове и как ги кърмят като собствени деца, като дивите животни не им правели нищо лошо. Според твърденията на селяните и както на самите войници им се сторило, те живеели сякаш в друг свят с преоткрита съвършена хармония между всички живи същества, смесени ведно хора и животни, диви зверове, хищници, помирени с плячката си, редом едни до други, в обща радост, със сринати прегради, в дружба и мир. Самата земя била в съзвучие с тях. Щом я ударели с тирс, от нея избликвали извори с чиста вода, мляко, вино. Завърнал се златен век. Но щом се появили войниците, щом се опитали да проявят срещу жените насилие, веднага тези ангелски жени се превърнали в смъртоносни фурии. Пак с тирсовете си те се втурнали срещу войниците, разпръснали редиците им, удряли ги, убивали ги, настанала пълна паника.
Победа на благостта над насилието, на жените над мъжете, на дивото над гражданския ред. Пентей научава за това поражение в момента, когато Дионис е застанал усмихнат пред него. Пентей въплъщава гърка в най-добрата му форма, уверен в това кое е важно, с нещо като аристократично поведение, контрол над себе си, способност да разсъждава. С добавка на намерението, изразено пред самия себе си, никога да не прави нещо долно, да умее да се владее, да не бъде роб нито на копнежите си, нито на страстите си — поведение, което предполага от друга страна известно пренебрежение към жените, разглеждани напротив като същества, които лесно се отдават на емоциите. И най-сетне, презрение към всичко негръцко, идващо от варварите в Азия, похотливи, с прекалено бяла кожа, защото не излизат да се тренират на стадиона, които не са готови да понесат необходимите страдания, водещи до господството над себе си. Иначе казано, Пентей подхранва мисълта, че ролята на монарха е да поддържа един йерархичен ред, в който мъжете заемат полагаемото се място, в който жените си стоят в къщи, в който чужденците не се допускат, в който Азия, ориентът се смята за населен с изнежени люде, привикнали да се подчиняват на заповедите на тиранин, а пък Гърция е населена от свободни хора.
Младежът, застанал срещу Пентей, е по някакъв начин неговото лице и неговият двойник: те са първи братовчеди, от един и същи род, и двамата са родени в Тива, въпреки че единият от тях има зад гърба си богато минало на странник. Те са връстници. Ако някой свалеше от Пентей онази черупка, която си е изработил, за да се чувства наистина мъж, aner, човек, който знае какво дължи на себе си и какво дължи на общността си, винаги готов да командва и наказва, когато е нужно, тогава под нея щяхме да открием тъкмо Дионис.