Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)

Те изоставят децата си, зарязват си къщната работа, напускат съпрузите си и тръгват по планините, угарите, горичките. Там се разхождат, облечени в странно за уважавани дами облекло, отдават се на всякакви безумства, които селяните наблюдават със смесени чувства, едновременно потресени, очаровани и възмутени. Пентей научава за ставащото. Гневът му се удвоява. Като начало той се насочва срещу почитателките на бога, преданата му свита, смятана за отговорна за разпрострелите се в града женски безредици. Той нарежда на стражите си да залови всичките тези бесни лидийки от новия култ и да ги хвърлят в тъмница. Служителите на градския ред така и правят. Но още щом вакханките се оказват в затвора, Дионис ги освобождава с магия. Ето че те отново танцуват и пеят по улиците, дрънкат с кроталите си и вдигат шум. Пентей решава да атакува този странстващ жрец, този скитник изкусител. Той заповядва да го арестуват, да го оковат в железа, да го затворят в царските конюшни при воловете и конете. Отвеждат там жреца, който не оказва никаква съпротива, продължава да се усмихва, остава все така спокоен и малко ироничен и ги оставя да действат както искат. Затварят го в царските конюшни. Пентей смята, че въпросът е уреден, и нарежда на хората си да се стягат за военна операция, да заминат извън града и да приберат всички онези жени, които там се отдават на ексцеси. Войниците се нареждат в колона по четирима и напускат града, за да се пръснат в полята и горите и да обкръжат там групата жени. През това време Дионис се намира в конюшнята. Но изведнъж оковите му се свличат и царският дворец се подпалва. Стените рухват и той излиза невредим. Пентей е силно потресен, още повече, че в момента, в който стават тези събития и той вижда как дворецът му се разпада, изведнъж пред него изниква същият този жрец, все така усмихнат, невредим, безупречно зле облечен, който го гледа. Пристигат воините му, окървавени, разчорлени, с изпотрошено оръжие. „Какво ви се е случило?“ Те рапортуват: ония жени, докато не ги закачал никой, сякаш били потънали в блаженство, не били нито агресивни, нито застрашителни; напротив, в тях, между тях и покрай тях, по полянките и горите, всичко било потънало в приказна кротост; виждали ги как прегръщат малките на разни животни от всякакви видове и как ги кърмят като собствени деца, като дивите животни не им правели нищо лошо. Според твърденията на селяните и както на самите войници им се сторило, те живеели сякаш в друг свят с преоткрита съвършена хармония между всички живи същества, смесени ведно хора и животни, диви зверове, хищници, помирени с плячката си, редом едни до други, в обща радост, със сринати прегради, в дружба и мир. Самата земя била в съзвучие с тях. Щом я ударели с тирс, от нея избликвали извори с чиста вода, мляко, вино. Завърнал се златен век. Но щом се появили войниците, щом се опитали да проявят срещу жените насилие, веднага тези ангелски жени се превърнали в смъртоносни фурии. Пак с тирсовете си те се втурнали срещу войниците, разпръснали редиците им, удряли ги, убивали ги, настанала пълна паника.