Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)
- Автор: Вернан Жан-Пиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Табакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)». Краткое содержание книги:
Едва поотраснал, той на свой ред ще трябва да странства и много често да става предмет на преследване от страна на добре уседнали на своя територия хора. Например когато е още съвсем млад му се случва да слезе на тракийския бряг със свитата си от млади вакханки. Царят на страната Ликург гледа с много лошо око на този чужденец, за когото не е много ясно откъде се е взел, но който претендира, че е бог, и тези млади жени в транс, фанатични привърженички на ново божество. Ликург нарежда да арестуват вакханките и ги хвърля в затвора. Мощта на Дионис е достатъчна, за да ги освободи. Ликург преследва бога и го принуждава да избяга. Дионис, това двойствено божество, двусмислено в женския си аспект, умира от страх по време на преследването; в крайна сметка, за да избяга от Ликург, той се хвърля във водата. Тогава богинята Тетида, бъдеща майка на Ахил, го крие за известно време в дълбините на морето. Като излиза оттам след нещо като тайно посвещение, той изчезва от Гърция и преминава в Азия. Започва голямото завоюване на Азия. Той обхожда всичките й земи с цяло войнство поклонници, предимно жени, които нямат класическото въоръжение на воини, а се бият с тирсове, т.е. дълги заострени пръчки, на върха на които е закрепена шишарка, и които имат свръхестествени свойства. Дионис и последователите му обръщат в бягство всички изправили се срещу тях в напразно усилие да ги спрат войски; той обхожда Азия като победител. След това богът се завръща в Гърция.
Странстващ жрец и подивели жени
В този момент става завръщането му в Тива. Той, скитникът, преследваното от злобата на мащехата детенце, младият бог, принуден да скочи във водата и да се крие в морските дълбини, за да избегне гнева на тракийски цар, сега е възмъжал и се връща в Тива. Пристига в момента, когато Пентей, синът на леля му Агава, сестрата на Семела, царува в Тива. Семела е мъртва. Агава се е омъжила за един от петимата Посети, Ехион, който умира, след като й е създал син. Този потомък има царската власт от дядо си по майчина линия Кадъм, който е още жив, но е прекалено стар, за да царува. От баща си е наследил тясната връзка с тиванската земя, местното си вкореняване, насилническия си темперамент, непримиримостта и надменността на воина.
В този град Тива, който е нещо като образец на архаичен гръцки полис, Дионис пристига преоблечен. Той не се представя като бога Дионис, а като жрец на бога. Странстващ жрец, облечен по женски, с дълга спусната на гърба коса, той по всичко прилича на източен преселник, с тъмни очи, с изкусителен вид, с хубави речи… всичко, което може да смути и вбеси „Посетия“ от земята на Тива Пентей. Двамата са приблизително връстници. Пентей е съвсем млад цар, също така и този така наречен жрец е съвсем млад бог. Край този жрец се върти цяла свита млади и по-възрастни жени, лидийки, сиреч жени от Изтока. Изтока като физически тип, като начин на живот. Те вдигат врява по улиците на Тива, сядат, ядат и спят под открито небе. Пентей вижда това и побеснява. Какви са тия скитници тук? Той иска да ги изгони. Всички тивански майки на семейства, на които Дионис е пратил безумие, защото не може да прости на сестрите на майка си, дъщерите на Кадъм, и в частност на Агава, че са твърдели, че Семела никога не е имала връзка със Зевс, че тя е била истеричка и се е любила кой знае с кого, че е загинала при пожар поради непредпазливостта си и че ако е имала син, то той е изчезнал; при всяко положение не е било възможно да е бил син на Зевс. Цялата тази част от семейната сага, в която участва Семела, самият факт, че тя е имала отношения с божественото — дори ако е направила грешката да поиска тези отношения да са прекалено близки — всичко това тиванците го отричат: те го смятат за празни приказки. Е, има брак на Кадъм и Хармония, това да, било е наистина, но работата тогава е била в основаването на човешки град, организиран според съвсем човешки критерии. А пък Дионис иска — но по съвсем различен начин от сватбата на Кадъм и Хармония — да възстанови връзката с божественото. Да я възстанови не по повод някакъв празник, някакъв ритуал, при който боговете се канят, за да си отидат веднага след това, а в самия човешки живот, в политическия и гражданския живот на Тива, такава, каквато е. Той иска да прибави закваска, разкриваща ново измерение във всекидневния живот на всеки. За тази цел трябва да подлуди тиванските жени, тези матрони, стабилно установени в положението си на съпруги и майки, чийто начин на живот е антипод на живота на лидийките в свитата на Дионис. Тъкмо тези тиванки побърква богът със своето безумие.