Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)
- Автор: Вернан Жан-Пиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Табакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)». Краткое содержание книги:
Видях го как ме вижда
Жрецът Дионис ще действа с хитроумието на софист, с въпроси, двусмислени отговори, за да пробуди интереса на Пентей към ставащото в един свят, който той не познава, не желае да познава, този объркан женски свят. Човек знае горе-долу какво правят жените в гинекея — никога не се знае съвсем точно с какво се занимават тези хитруши, но общо взето те са под контрол — а пък там, оставени на самите себе си, вън от града, вече не сред храмовете и улиците, в които всичко е точно определено, а там, насред природата, без свидетели, знае ли човек докъде могат да стигнат. В този диалог между Пентей и Дионис Пентей малко по малко започва да разпитва: „Кой е този бог? Как го познават? Виждал ли си го? Нощем насън ли? — Не, не, видях го съвсем буден, отвръща жрецът. Видях го как ме вижда. Гледах го, докато ме гледаше.“ Пентей се мъчи да разбере какво значи тази фраза: „Видях го как ме вижда.“
Тази идея за погледа, за окото, идеята, че има неща, които човек не може да разбере, но ги познава само ако ги вижда. Малко по малко тази идея пуска кълнове в ума на уседналия човек, на градския жител, на монарха, на гърка. Той си помисля, че може би няма да е зле да отиде да види. Той ще прояви желание, което не е подозирал в себе си: да бъде воайор. Още повече, че той предполага, че жените, всъщност жени от неговото семейство, по време на безпорядъка в полята се отдават на чудновати сексуални оргии. Пентей е свенлив, неженен младеж, би трябвало да се стреми да бъде крайно порядъчен в това отношение, но нещо го гъделичка отвътре, иска му се да види какво става там. Жрецът му казва: „Нищо по-лесно от това, войниците ти бяха обърнати в бягство, защото отидоха там с оръжие в колона по четирима, те чисто и просто се показаха пред очите на жените: а ти можеш да отидеш там без някой да те види, тайничко, ще присъстваш на транса им, на лудостта им, ще седиш на първия ред и никой няма да те забележи. Достатъчно е да се облечеш като мене.“ Изведнъж царят, гражданинът, гъркът. мъжът се облича като скитащия жрец на Дионис, облича се като жена. разпуска си косите, феминизира се, заприличва на този азиат. В някакъв момент те стоят един срещу друг, сякаш се гледат в огледало, очи в очи. Дионис хваща Пентей за ръка и го отвежда на Китерон, където се намират жените. Единият следва другия, вкорененият в земята човек, човекът на идентичността — и идващият отдалеч, представителят на другостта — заедно се отдалечават от града, отправят се към планината, към склоновете на Китерон.
Жрецът посочва на Пентей един много висок бор и му казва да се покатери и да се скрие в короната му. Оттам ще може да наблюдава всичко, ще вижда без да бъде видян. Пентей се изкатерва на върха на бора. Там, на високото, той чака и вижда как пристигат майка му Агава и всичките тивански момичета, които Дионис е подлудил, и които следователно се намират в едно двойствено състояние на екстаз. Да, наистина, той ги е подлудил, но те не са истински поклоннички на бога. Те не са „посветени“ в дионисизъм. Напротив, Агава и другите жени твърдят, че такова нещо не съществува. Тази лудост, която не е плод на убеждение или верска конверсия, а се явява въпреки волята им, е симптом на болестно състояние. Заради това, че не са приели, че не са повярвали, те са болни от дионисизъм. При среща с поверието дионисизмът се проявява под формата на заразна болест. В лудостта си те ту са като поклоннички на бога, в блаженството на едно завръщане към златния век, братството, при което всички живи същества, богове, хора и животни, живеят ведно; ту, напротив, ги обзема кръвожаден бяс; така, както са разкъсали на парчета войската, те могат също да разкъсат собствените си деца, способни са на всичко. В такова състояние на халюцинации и умопобъркване. на „дионисова епидемия“, се намират тиванските жени.
Дионис още не се е установил в града, не е бил приет, той все още е чужденецът, когото гледат с недоверие. Пентей, кацнал на бора, вижда разпръснатите в горичката жени. Те се отдават на миролюбивите дейности, които са им свойствени, докато никой не ги преследва, докато не ги гонят. В един момент Пентей се навежда прекалено много, за да вижда по-добре, тъй че жените забелязват на върха на дървото съгледвач, наблюдател, воайор. Внезапно те изпадат в ярост и всичките се втурват, за да наведат дървото. Не успяват и започват да се мъчат да го изкоренят. Пентей започва опасно да се люлее на високия клон и извиква: „Майко, аз съм, Пентей, внимавай, ще ме съборите“. Но екстазът вече ги е обзел напълно, те успяват да огънат дървото. Пентей пада на земята, те връхлитат върху него и го разкъсват на парчета. Раздират го така, както в някои дионисови жертвоприношения са разкъсвали жертвата жива. Така Пентей е разчленен. Майка му грабва главата на сина си, набучва я на тирса си и се разхожда радостно с тази глава, която тя в безумието си смята за главата на младо лъвче или биче, нанизана на пръчка. Тя е във възторг. Тъй като дори в дионисовото си безумие Агава остава това, което е, дъщеря на Ехион, потомка на воин, тя се гордее, че е била на лов с мъжете като мъж, че дори се е проявила като по-добра ловджийка от тях. Заедно с тази група развилнели се, окървавени жени Агава отива при Дионис, който още е преоблечен като жрец.