Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
Не знам дори дали баща ми е още жив. Може би Джамил знае, но нищо не ми казва. Както не ми е казал и дали отговаряш на писмата му. Но ти, ти си жив! Ако се беше случило нещо с теб, непременно щях да го почувствам. О, защо не мога да усетя, че си ми простил! Или поне Джамил да ми прости. Но не бива да ви обвинявам, защото аз самата не мога да си простя…
По вида й не личеше, че страда. Отдавна се беше научила да погребва болката дълбоко в себе си, защото и тогава, и днес синовете й бяха всичко за нея. Тя не обичаше баща им. Мустафа я обожаваше и изпълняваше всяко нейно желание, а тя просто го понасяше. Живееше само за синовете си. Единият беше загубен завинаги, но поне Джамил беше при нея. Беше готова да стори всичко за него, за щастието му, да го обезщети за страданието, което му беше причинила.
При тази мисъл съзнанието й се върна отново към пристигналата вчера робиня. Възнамеряваше лично да я види и после подробно да обсъди всичко с Хаджи. Вече беше чула, че била неповторима красавица, но това обясняваше само защо Джамил я е избрал, не и защо е заповядал на евнуха си да се огледа за нови робини.
А какво ще стане с Шейла, която и снощи беше повикал в леглото си? Рахин беше искрено привързана към първата съпруга, която и на вид, и в действителност беше мила, сърдечна, кротка и изпълнена с разбиране. В харема нямаше друга такава и това обясняваше защо Джамил в крайна сметка се влюби в нея. А откакто беше сигурен в любовта си, не му трябваха повече жени.
Как да си обясни тази внезапна промяна? Дали го мъчеше доброволното затворничество, което траеше вече месеци, или имаше и друго?
Може би Хаджи знаеше нещо, макар че Рахин се съмняваше в това. Джамил с никого не споделяше чувствата си. Единственият, на когото имаше доверие, беше великият везир, а Омар Хасан никога не би издал нещо без съгласието на господаря си. Рахин се боеше, че новата робиня ще промени отношението на Джамил към любимата му Шейла. Дано не стане така. Дали да не поговори първо с Шейла, преди да се срещне с новата?
Шантел едва преглъщаше яденето, което й бяха донесли. Не беше докоснала вечерята, която я очакваше снощи, а още преди разсъмване таблата по тайнствен начин беше изчезнала. Нямаше как да се заключи, тъй като жилищата изобщо нямаха врати. Беше ужасена, че в стаята й могат да влизат разни чужди личности, докато тя спи.
Хаким я беше предупредил, че в много хареми красивите жени са изложени на опасност. Ревността и фанатичната конкуренция често ставали причина за наранявания и дори за убийства. Освен това трябваше да има предвид, че жените на Джамил Решид го обичат. Нищо, че тя го мразеше. Наложниците бяха в постоянна борба помежду си и трябваше да се пази от тях, макар че нямаше никакво желание да се намесва.
Дали щяха да й повярват, ако им каже, че не иска нищо от Джамил? По-вероятно беше дори тогава да продължат да гледат на нея като на опасна съперница. О, Господи, дано останеше пощадена поне от харемските разправии! През следващите седмици я очакваха достатъчно трудности и не биваше да си навлича още неприятности от страна на собствения си пол.
— Жахар! Как се осмелявате да не се преклоните в присъствието на лала Рахин?
Още при първата дума, при звука на омразното име, дадено й от господаря, Шантел изправи глава. На входа на стаята й бяха застанали две жени, едната сърдита другата невъзмутимо спокойна — нещо, което веднага напомни на Шантел за сина й.
— Може би щях да го направя, ако бяхте предупредили за влизането си! — отговори натъртено тя, но не можа да се сдържи и прибави: — У вас не е ли прието да се чука?
По лицето на Сафия избиха червени петна. Управителката на харема кипеше от гняв, но Рахин я освободи, преди да си е възвърнала способността да говори, с което спести на Шантел цял поток от най-горчиви укори.
— Не е особено умно от ваша страна да дразните пазачката си.
Шантел се изправи, защото не искаше влязлата дама да я гледа от горе на долу. Но нямаше късмет — лала Рахин беше по-висока дори от африканската принцеса. Беше жена на средна възраст, изключително добре запазена. Шантел прецени, че трябва да е на около четиридесет и пет години, щом има син като Джамил, но на вид беше на не повече от тридесет. Невероятно! И тези пронизващи очи, същите като на сина й, с цвят на смарагди, обрамчени от гъсти мигли, но без изрисуваните с въглен кръгове, с каквито се украсяваха дори слугините.