Графинята и Сребърния меч
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графинята и Сребърния меч». Краткое содержание книги:
А какво изпитваше към своя спасител? Красотата й го въодушевяваше и измъчваше едновременно. Понякога най-горещото му желание бе на нейно място да е Алиса. Ех, не биваше да я взема в обятията си, да опитва сладките й устни и докосва прелестната гръд, усещайки огъня на дремещата в душата й страст… Досега тя познаваше единствено страстната защита на справедливостта, но не и пламъците на любовта. Навярно на лорд Монджой няма да му е трудно да събуди в нея такива чувства.
— Да върви по дяволите! — бе прошепнал той, потупвайки Луцифер толкова невнимателно, че верният жребец укорително изгледа господаря си. — Съжалявам, приятелю! Навярно по-добре би ми било с някоя стара вещица. Все пак трябва да нахраня момичето, не мислиш ли? Всъщност Кет би трябва да е щастлива, че ще ме вземе за съпруг. Възнамерявам малко да я обуздая и да й втълпя да се държи по подобаващ начин. Но иначе ще я оставя на мира, за разлика от Дьо Ла Вил, който ден след ден би я измъчвал… — Не, не можеше да я остави съвсем необезпокоявана, отнасяйки се с нея като с калугерка. Дори и да му откажеше любовта си, той желаеше наследник. — Трябва да се връщам в колибата — бе продължил да говори на коня си той, а междувременно слънцето блестеше вече високо в небето. — Не мога да я оставя да умре от глад, нали?
Конят бе поклатил глава, пръхтейки, сякаш в отговор на думите на господаря си. Дамиан гръмко се засмя, запътвайки се обратно към колибата.
Междувременно Кет бе облякла бялата рокля. Седеше пред огнището, решейки с пръсти дългите си, все още мокри, руси къдрици.
Известно време Дамиан остана на вратата, наблюдавайки я. Косите й приличаха на златни нишки, улавящи светлината на слънцето и отблясъците от огъня. Кет ги разплиташе с усилие.
Дамиан потисна отново овладялото го желание, след това пристъпи, остави храната върху масата, скована от грубо издялани дъски, и прерови съдържанието на една стояща на прозореца торба. В нея откри още един мях с вино и две чаши. След като му бе хвърлила бегъл поглед, Кет отново се извърна към огъня.
— Госпожице, обядът е готов.
Тя навярно желаеше да запази известна дистанция, но бе не по-малко гладна от него. Затова се изправи и приближи към масата. Дамиан съжаляваше, че й предложи роклята. Меката бяла кожа, с която бе обшито деколтето, придаваше на бледия тен на момичето нежен отблясък, полата при всяка крачка се увиваше около краката й, а дълбокото деколте разкриваше прекалено много от прелестната гръд.
Дамиан й подаде стол и Кет седна с ръце в скута, свела поглед. Когато седна срещу нея, момичето вдигна глава. Морскосините й очи го объркваха.
Проклятие, тя ще го накара да изгуби разсъдъка си. Наистина не бе Алиса, но все пак — една опасно красива девойка. Макар и да не ги свързваше обич, той би се хвърлил в този брак дори през ада на изпепеляващи чувства, пък било то само за да държи далеч от нея многобройните похотливи мъже и ревниво да опази това, което му принадлежеше.
— Яжте! — нареди й той.
Кет не дочака нова покана. Тя посегна към хляба и сиренето, разчупвайки ги на парченца, като за негово учудване избираше само дребните. Най-голямото подаде на него. Наистина великодушен жест, но Дамиан не смяташе заради това да бъде по-благосклонен към нея. Той й подаде една пълна с вино чаша, на което младата жена отвърна с кимване на глава.
Гладен като вълк, той отхапа от хляба, но му бе трудно да се храни, без да вдигне забралото, което стигаше почти до устните му.
— Господине… — смеейки се поде тя. — На никого няма да издам кой е Сребърния меч, така че спокойно бихте могли да свалите шлема.
— О, не! Вие искате да помолите Монджой за моето обесване и би било по-добре, ако той не знае кого трябва да окачи на бесилото.
— Мога ли да ви направя едно предложение? Няма да настоявам за обесването ви, а вие няма да ме предадете на Монджой.
Той помълча известно време, събирайки решителност, за да се противопостави на прелъстителния блясък на надежда в очите й, след което поклати глава.
— Съжалявам! — на един дъх изпразни чашата си той, благодарен за топлината на алкохола, борещ се с пожара във вените му.
Кет също посегна за чашата и пи до дъно, предизвикателно взирайки се в очите на непознатия.
— Ще си позволим ли още по една глътка? — попита тя, усмихвайки се благо.
— Определено — отвърна мъжът и наля.
Кет вдигна наздравица, изпразни на един дъх чашата си и вдигна поглед към рицаря, изчаквайки го също да изпие своята.