Обичай ме, Обичам те (Историята на Джоан и Ричард Мейпъл. Двойка, вярваща в любовта и разделена от изкушения)

Участъкът от плажа за привържениците на бански; изтъня зад тях. След малко завиха зад една дюна и пред погледите им се появи множество от голи тела. Луничави, червенокоси индивиди с отпуснати, млечнобели търбуси. Мургави като циганки момичета с твърда, стегната плът, стоящи изправени, за да изложат лицата си по-близо до слънцето. Заспали мъже с „изгнили“ като окапали плодове тестиси. Нестройна група от задници, наредени като кафеени сладки върху бяла салфетка. Брадат мъж, застанал; в йогистко упражнение на главата си, с широко разкрачени към небесата крака, сякаш отправящи молитва към Всевишния. Сред цялото това многообразие от форми полицаят се движеше внимателно, препасан със своя колан, на който висеше оръжието му, шепнейки, почти докосвайки голите тела, които закимаха разбиращо и започнаха бавно, поединично и на групички, да обличат дрехите си. Двойката, проявила дързост, която бе предизвикала това контра-нашествие, не можеше да бъде забелязана сред множеството от други голи тела. Сега бяха наказани всички.

Джоан се приближи до две момчета и едно момиче, и докато те се вмъкваха в протритите си дънки, нахлузваха кожените си елеци, слагаха сандалите и техните странни, меки шапки, тя ги попита:

— Гонят ли ви?

Момчетата се изправиха и я заразглеждаха втренчено — нейният бански, приятната й закръгленост, съчувствената усмивка — без да промълвят нито дума. Ричард забеляза, че пенисът на едно от тях висеше натежал на една педя от ръката й. Джоан се обърна и се върна до съпруга си.

— Какво ти казаха? — попита той.

— Нищо. Просто стояха и ме зяпаха. Като че ли съм някой мухльо.

— За последните десет години е имало две революции — каза й той. — Първата бе, когато жените се научиха да говорят вулгаризми, и втората — когато потиснатите се научиха да презират своите симпатизанти.

За да смекчи думите си, той добави:

— Или може би те просто се подразниха, че някой ги приближава, докато си обуват гащите. Това е много деликатен момент за мъжете.

Макар и парадоксално, нудистите носеха много повече дрехи на плажа, отколкото „буржоата“. Минавайки по плажната ивица към техния участък, те не можеха да бъдат сбъркани с никой друг, тъй като бяха облечени от главата до петите в дънкови и кожени дрехи, сякаш изникнали направо от сърцевината на градската антикултура. Сега, докато младият полицай се движеше покрай тях като носещ опечалеше ангел, те се свиваха и гънеха в раболепни пози, бързайки да се напъхаш в дрехите си.

— Боже мой — възкликна Джоан. — Прилича на „Изгонването от Райската градина“ на Мазачо32.

Ричард усети как сърцето й издумка в закръглената обвивка на нейното тяло от обзелото я силно удовлетворение, че за сетен път бе успяла да демонстрира пред себе си важността от хуманитарното образование в живота на съвременния човек.