Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
— Нали не смяташ, че съм си из фантазирал всичко това? — добави Гейб с нотки на отчаяние в гласа.
— Не — бързо и тихо отвърна приятелят му. — Но смятам, че не бива да казваш на никой друг. Нека проуча нещата.
— Изглежда ми като халюцинация, мамка му — съгласи се Гейб.
Себастиан сви устни и повдигна рамене.
— Може би такъв е замисълът.
— Какво искаш да кажеш?
Себастиан поклати глава, дълбоко замислен.
— Не знам. Може би това има нещо общо с твоето изчезване. След като складът експлодира, се появиха някои въпроси без отговор… имаше официално разследване без конкретни резултати.
Сърцето на Гейб заби по-учестено. Някакъв спомен се мярна неясно в съзнанието му, прекалено мимолетен, за да го назове.
— Господи, да не би да искаш да кажеш, че са ме изоставили или че някой е направил грешка поради небрежност?
Помощник-капитанът впери поглед в лицето му, сякаш отговорът беше жигосан върху челото на Гейб.
— Бил си изоставен — отвърна той с много сериозен тон. Гейб се стресна и за миг замълча.
— Че кой би направил това, по дяволите? — попита той.
— Не знам. Но нека предположим, че днешният инцидент има връзка с миналото. Ако подадеш оплакване срещу полицейския участък и то бъде отхвърлено, това би могло да провали шансовете ти да се върнеш в екипа.
Гейб рязко си пое дъх.
— Ще ме вземат за параноик — съгласи се той.
Един тюлен не можеше да си позволи да страда от въображаеми страхове; имаше предостатъчно реални страхове, с които да се справя.
— Нека проуча случая — повтори Себастиан. — Познавам един бивш тюлен, който работи в полицията. Той може да направи някои дискретни проучвания. Никой няма да разбере.
— Манинг — припомни си Гейб. — Въоръженото ченге се казваше Манинг. Чух как другият тип го нарече така.
Себастиан кимна.
— Ще започна от това. А междувременно ще сложа къщата ти под наблюдение, ако искаш.
— Няма нужда — рязко отхвърли предложението Гейб. Измъчваше го срам. — Мога сам да защитя собствената си къща — промърмори той.
— Виепо — съгласи се Себастиан. — Обади ми се, ако изникне нещо друго. Корабът с радиолокационния взвод ще влезе в пристанището съвсем скоро. Веднага след това ще се съберем всички и ще обсъдим заедно проблема.
Внезапно разколебан, Гейб потърка челото си.
— В случилото се няма смисъл — призна той, поглеждайки на ситуацията от гледната точка на Себастиан. — Може би не се е случило. Може да съм си въобразил всичко, мамка му.
Себастиан го изгледа мълчаливо.
— Как се чувстваш след удара? — попита той.
Гейб се опита да раздвижи рамото си, което се беше блъснало в огледалото на колата.
— Адски ме боли рамото.
— Значи наистина се е случило — рече Себастиан. — Влез вътре и провери къщата. Дай ми знак с палец, ако изглежда чисто.
— Благодаря ти — каза Гейб.
Той отвори тежката врата на колата, срещна погледа на приятеля си и тревогата в очите му го учуди.
Девета глава
Гейб остави шлайфа, изплю една песъчинка и се призна за победен. Слънцето пареше гърба му. Пот капеше от челото му и от това очите му смъдяха. Болката в рамото му пулсираше с всеки удар на сърцето. И макар че беше глътнал една допълнителна таблетка дексамфетамин, за да е бодър, направо припадаше от умора.
— Приятели — каза той, обръщайки се към Малъри и Реги, които избутваха обзавеждането на терасата в единия край. — Вижте какво, ще се наложи да довършим тази работа утре.
Удивеното изражение на Малъри щеше да му се стори комично, ако имаше сили да се смее.
— Реги, ти си върви у дома. Ще се видим утре сутринта по същото време — съобщи Гейб, като навиваше шнура на електрическата машина.
Доволен от неочакваното помилване, Реги мигновено погледна Малъри, ухили се и повдигна рамене.
— Доскоро — каза той и с бързи крачки се насочи към стълбата.
Гейб остави шлайфа под столчето за пикник и влезе в къщата. Малъри го следваше по петите.
— А аз какво трябва да правя? — попита тя.
— Чети си книгата — уморено предложи той. — Или каквото искаш. Просто влез вътре и стой по-далеч от прозорците. Събуди ме, ако се появи някой.
Докато влизаше в банята, забеляза озадаченото й изражение.
Тя смята, че съм малодушен, с отвращение си помисли Гейб. Смъкна дрехите си и се приготви да влезе под душа. Погледна назад към огледалото и зърна подутата синина на лявото рамо. Беше доволен да види материалното доказателство за неправдоподобния сутрешен инцидент.
Пет минути по-късно той излезе изпод горещия душ, избърса се и тогава се сети, че е забравил да си вземе дрехи за преобличане. Уви хавлията около бедрата си, излезе в коридора и налетя право на Малъри, която стоеше там и го чакаше.