Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Преди беше идвала тук само денем, но и тогава и бе трудно да каже кое нещо за какво е. Помещението приличаше на железарска работилница, локомотивно депо и работилница за театрални декори, добре размесени, след което резултатът е бил разпръснат по пода. Тя обаче, знаеше, че не за тези неща се безпокоеше Никола. Продължи напред към отсрещната стена.
Намери онова, което търсеше в шкафа най-отзад. На една от полиците бяха подредени три сферични уреда. Бяха малки, всеки от тях не по-голям от пъпеш и ако човек нямаше понятие нито от магия, нито от навигация, би казал, че това са потъмнели от времето астрологически армири. Но вместо да са кухи, всеки от уредите бе пълен със системи от лостчета и колелца.
Мадлин докосна едната и усети парване по пръста.
Макар сферите да бяха проектирани от Едуар Виляр, за да оживее и да изпълни предназначението си, независимо какво бе то, всяка от тях се нуждаеше от истинска човешка магия, от изтънчено и сложно заклинание. На първата, най-старата, бе вдъхнал живот Виран Асилва, възрастен магьосник от Лодун, който бе работил с Едуар, докато той все още усъвършенстваше конструкцията. Тя докосна сферата на Асилва; беше студена и ответното разпознаващо парване не се появи. Заклинанието бе траяло само няколко години, както й бе казал Никола. Асилва не хранел голям ентусиазъм относно експериментите на Едуар и от даден момент нататък изобщо отказал да работи с него. Но затова пък Асилва бил човекът, който помогнал на Никола да спаси повечето от най-важните неща от кабинета на Едуар в Лодун, на косъм преди изпратените от Короната служители да ги унищожат.
Другите две сфери бяха направени с помощта на Арисилд и той бе единственият, който изобщо знаеше нещо за тях.
Тя докосна третата, донякъде защото се замисли и донякъде, защото обичаше да усеща слабото парване на силата, излъчвана от топлият метал. Отдръпна шокирано ръката си. Третата сфера вибрираше. Отново посегна към нея и по спираловидните лостове пробяга искра синя светлина, която угасна внезапно.
Тя я вдигна от полицата и, малко глупаво, се опита да надникне в нея. Това не е нещо, с което трябва да се бъзика една недоучила и неособено кадърна магьосница, си каза. Сферата нито експлодира, нито взриви мислите в главата й, но продължи да трепери в ръцете й като уплашено животинче. Тя се опита да надникне в глъбините й, за да разбере дали някой от фините детайли не е повреден, но не можа да го стори на слабата светлина на лампата.
Мадлин взе сферата под мишница и я изнесе по тясното стълбище от затвореното пространство на работилницата в горната половина на помещението. Платформата бе облята от чиста и безцветна лунна светлина, почти достатъчна за четене. Тя сведе глава под ниско разположените греди и клекна до средния прозорец, закрепила сферата на коленете си. Отново се вгледа във вътрешността й.
Не виждаше повреда или изпаднали части, но дълбоко вътре, все още следвайки някаква невидима пътека, блуждаеше синята искра.
Мадлин усети как гърбът й настръхва, като че ли в неподвижния въздух на надстройката бе повял хладен бриз. Тя вдигна глава и погледна през прозореца.
Навън на парапета беше застанало нещо и я наблюдаваше. Висящи на парцали дрехи, развяващи се на вятъра подобно на саван, мъртвешки череп, извити хищни зъби, ръце, вкопчени в камъка. Тя притисна сферата до гърдите си и се изправи чисто рефлекторно, удряйки глава в гредата на тавана.
Нещото отвън се дръпна и едва не падна от парапета. Сферата затрепери яростно и съществото изръмжа и изчезна отвъд стената.
Мадлин се смрази, но само за миг. Изруга яростно и пристъпи напред, за да погледне дали онова все още е отвън. Внимаваше да не докосва прозореца, който се предполагаше, че е под защитата на пазителите. Трябваше да е под защитата им, помисли си, защото иначе онова щеше да влезе и да ме убие. Не и хрумваше какво друго може да е, освен някое от съществата, които Никола бе видял в подземията на Мондоло.
Тя сведе поглед към сферата, която все още притискаше до гърдите си. Вибрацията беше престанала и сега тя само пареше леко, както обикновено, прибрала в себе си крайно необичайната проява на сила. Съществото навярно бе побягнало от сферата. Ако то реагираше на човешка магия, както реагираха таласъмите, сферата трябваше да му мирише на Арисилд, който е бил във върхова форма, когато е помагал на Едуар да я конструира.
Ще се тревожа за това по-късно, каза си, отправяйки се към стълбите. Трябваше да прибере лампата, да слезе долу, да провери дали камъните на пазителите все още са по местата си и дали всички в Колдкорт са живи.