Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Момчето станало на 8 години, но майка му продължавала да оставя косата му дълга и да го облича в кадифени панталони и обувки с катарами. Другите деца му се подиграват, а веднъж две момчета го причакват пред къщи и се опитват да го набият. Старият капитан Льо Телие хваща здраво едното и извиква на Кийт: „Аз държа единия, но ако ти не набиеш другия, ще ти счупя главата!“
След като завършил английска филология в Харвард, Кийт се записва в писателски курсове, но едновременно с това слуша лекции и в Масачузетския технологичен институт. По някакви причини писателските курсове в Харвард са прекъснати и бъдещият литератор съвсем случайно и без особено влечение поема пътя на химичното инженерство. Литературните му интереси се запазват и той цитира Данте и използва примери от Ренесанса, когато обсъжда строежа на електростанции и тръбопроводи.
В продължение на една година Кийт участва като член на Плановия отдел в Комитета S–1 при Еджър Мърфри и е запознат със секретните разработки на методите за пречистване на изотопи. Заедно с това той има и съвсем вярна представа за неимоверните трудности при строителството на едромащабна газово-дифузионна инсталация. Теоретичните познания по въпроса били все още твърде непълни, за да може да се пристъпи към строеж на инсталацията. Затова, когато неговата компания е помолена да започне проектиране и строителство на промишлена инсталация, първият импулс на Кийт е да откаже. Не от страх, защото е човек, който взема смели решения и не бяга от предизвикателства. Но никога досега не се е изправял пред задача с толкова много шансове за неуспех. Процесът е практически непознат, а изискванията — неизпълними. В индустрията нямаше подобен прецедент.
Когато Кийт отказва поръчката, неговият бивш професор от Масачузетския технологичен институт, У. Си. Луис, го вика при себе си и дълго го убеждава. „Трябва да се заемеш с тази работа — казва му той. — Всички знаем колко малки са шансовете за успех, но погледни Лорънс и неговия смешен метод. «Дюпон» се захвана с плутония — метал, който никой досега не е виждал! Повярвай ми, те са в още по-лошо положение! Ако ти не се хванеш с тази работа, кой друг? Трябва да се заемеш с нея!“
Опре ли работата до строеж на заводи, самоувереният Кийт не би слушал никого. Като много други инженери, участвали в невероятното развитие на петролната промишленост, и той не обичаше да бъде поучаван. Но Луис бе изключение. „Той ни е учил всичките — казваше често Кийт. — Няма по-велик инженер-химик от него в тази страна.“
Доби Кийт изслуша стария човек с внимание и уважение, докато той се опитваше да му донесе вода от девет кладенеца, за да го убеди да се заеме с поръчката. Когато Луис свърши, приказливият тексасец мълча известно време, след което каза: „ОК, докторе, но само при едно условие — първо ще направим пилотна инсталация!“
Луис поклати глава. „Няма време за пилотна инсталация!“
Като чу това, Кийт си остана скептичен.
Нюйоркските улици бяха съвсем пусти в студената късна вечер. Редките минувачи не обръщаха внимание на генерала и неговия набит и жестикулиращ събеседник. Гроувс беше в Ню Йорк, за да спечели Кийт за проекта. Той имаше намерение да поиска от него да остави настрана другите си задължения в „Келог“ и да посвети цялата си енергия и време на новата задача. Тя беше направо „невъзможна“ и единственият й шанс за успех е да бъде поета от човек с изключително вдъхновение и решителност. Гроувс се безпокоеше напълно основателно за съдбата на газово-дифузионния процес. Според някои английски учени шансовете за успех са едно на хиляда. Професор Юри също беше скептичен, макар че Дънинг запазваше ентусиазма си. Преходът от лабораторен експеримент към промишлено производство беше огромно начинание. През декември 1942 г. очертанията на бъдещия завод напомняха по-скоро фантазия на Жул Верн, отколкото технологична разработка.
Засега поръчката, дадена от отдел „Манхатън“ на компанията „Келог“, се свеждаше до една точка: проектирайте и обслужвайте газово-дифузионната инсталация и главното — бързо! Никой не знаеше как точно, в какви размери и под каква форма. Не съществуват никакви машини, защото още не са измислени, което пък е невъзможно, докато не се открият нови, устойчиви материали. Буквално от нищото би трябвало да се създадат нови уреди, нови методи, нови метали и да се обучат нови специалисти, за да може да се извърши тази гигантска индустриална операция. Двамата мъже продължаваха разходката си и неочаквано генерал Гроувс сподели: „Разбирам вашето колебание, мистър Кийт. Аз също не исках тази работа. Бях много разочарован, когато отмениха назначението ми в чужбина. За редовен офицер това е много неприятно, но те ми казаха: «Ще съкратите войната, ако успеете!» Можех ли да откажа?“