Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Внезапно разбра, че очите му са широко отворени, но наоколо е пълна, или почти пълна, тъмнина. Когато се опита със силата на волята да блокира болката, паметта се върна при него.
Мълнията!
Против него използуваха някакво оръжие, което стреляше с нещо като изкуствена мълния. Това означаваше, че символът правилно го е предупреждавал: действително бе ударен от мълния на Нечестивия. Сега сигурно се намира на кораба, който се поклаща на вълните. Не веднъж се бе качвал на различни морски съдове и познаваше усещанията от действието на вълните.
Болката в гърдите още го мъчеше, но беше намаляла и се търпеше, така съзнанието работеше нормално. Но какъв е този странен предмет на гърдите му? Пръстите внимателно го опипваха, докато не се натъкнаха на закрепения за него кожен ремък. И тогава разбра какво е станало и произнесе мълчалива благодарствена молитва. Вражеската електрическа стрела или нещо подобно, го бе ударила точно (така ли е била насочена? — кой знае Божиите помисли!) в сребърния медальон, който показваше неговия сан. В резултат пластината от сребро е огъната и на места разтопена, а той, човекът, е още жив!
Ръцете му продължиха изследователския си път към корема и напипаха широка гладка и метална ивица, която здраво го притискаше към тясната койка. От равномерното плискане на водата зад стената разбра, че се намира в трюма на стоящ на котва кораб.
Очите постепенно свикнаха с мрака и той успя да разгледа помещението. Тънки линии светлина очертаваха малката врата на импровизирания затвор. Стоманената скоба, която го приковаваше към твърдото ложе, с единият си край се сливаше с масивната ключалка. Стаята (каютата) беше малка, дълга не повече от три метра, и нямаше никакви мебели. Стените, подът и таванът, доколкото можеше да ги разгледа, бяха метални, голи и без никакви нитове или шевове. До този миг свещеникът познаваше само дървени кораби и сега неволно се възхищаваше на изкуството на неизвестните нему корабостроители. Макар и с нежелание бе принуден да признае, че Нечестивият е изпреварил много Абатствата. Спомни си също, че корабът нямаше нито мачти, нито комини, следователно не се движеше нито от вятъра, нито от парата. А съдовете с парни машини бяха едни от последните постижения на работилниците на Републиката.
Скоро към плискането на водата и скърцането на стоманения корпус се присъединиха други звуци. До него стигнаха слаби и размити гласове, някои от които му се сториха познати. Очевидно на борда имаше няколко Космати Ревльовци — чуваше се един характерен вой. Освен това се намесваше и тънък звънлив бръм. Това трябва да са двигателите, реши Хиеро, които работят на празен ход.
Очевидно, да търси оръжието си бе просто безсмислено. Ножът и меча са плячкосани от враговете, а останалото бе закрепено на седлото. Ще се удаде ли на Клотц и девойката да избягнат смъртта или пленяването? Дали Хърм е успял да се скрие? Бедната Лучара, новият й покровител също не избягна капана на Нечестивия!
Вратата се отвори и тракането на резето прекъсна размислите му. В малката каюта нахлу ярка светлина и накара свещеникът да си прикрие с ръка очите. И още преди да надникне, зловонието в помещението му подсказа, че поне един от влезлите е ревльовец. Когато зрението на Хиеро свикна със светлината, той видя, че източника й се явява голям плосък панел на тавана и преди в мрака напълно се сливаше с него.
В средата на помещението стояха двама души, облечени в еднакви сиви наметала и островърхи качулки. На гърдите си всеки от тях имаше изображение на спирала. Един от тях, изглежда по-старшия по чин, откри главата си. Той така приличаше на убития С’нерг, че устните на Хиеро се разтрепериха и той едва се сдържа да не отвори уста от изумление. Вторият, явно подчинен, не свали качулката си, но и в сянката свещеникът различи чертите на уродливото лице, раздърпана брада и сплеснат нос. До самата врата се прегъваше ревльовеца — огромното червенолико чудовище тежеше не по-малко от сто килограма, а отвратителната миризма се отделяше от гъстата му вълна. Но под издадените напред дъги на веждите блестяха смислени и живи очи, пълни със злоба и злост. В ръката си лемута държеше нещо приличащо на месарска секира.