Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Помощ!
Никакво ехо — гласът му прозвуча кухо и не отекна. — Помощ! Няма ли никой?! — изхълца той. — Какво съм сторил?
Не последва отговор. Пол се сви върху не-земята и захлупи лице в шепи.
Защо го бяха довели тук сънищата? Ангелът като че ли беше загрижен за него — но възможно ли беше добротата да води до тук? А може би всяка смърт беше ласка, а задгробният живот — безкрайна пустош.
Вкопчи се в мрака, който сам си натрапи. Не можеше да издържи нито миг повече сред тази мъгла. Бледото лице на ангела изникна в съзнанието му — не студено и бездушно както сред опустошеното гробище, а ласкавият и печален образ, който го спохождаше в сънищата му.
Лудост ли беше всичко това? И изобщо тук ли беше сега — или тялото му лежеше на дъното на калния окоп или в моргата на някоя военнополева болница редом с други нещастници?
Бавно, почти несъзнателно ръката му се прокрадна в калната куртка. Щом напипа вътрешния джоб, изведнъж разбра какво търси. Спря ужасен, че ще намери онова, което търсеше.
Нищо друго не му оставаше.
Ръката му бръкна в джоба и го стисна. Отвори очи, извади го и то заблещука на дрезгавата светлина в зелени оттенъци, които преливаха във всички цветове на дъгата.
Беше истинско.
Докато Пол се взираше в перото, което бе стиснал в юмрук, заблещука и нещо друго. Не беше много далече — ако това непроницаемо място изобщо имаше измерения — мъглата тлееше като разтопено злато. Изправи се на крака — почти забравил умората и раните.
Нещо — като вход или дупка — постепенно се оформяше в мъглата. Вътре в него не се виждаше нищо освен трепкаща кехлибарена светлина, която вибрираше като мазно петно във вода, и все пак той изпита непоколебима увереност, че от другата страна има нещо. Входът извеждаше някъде другаде. Пристъпи към златното сияние.
— Накъде си се разбързал, Джонеси?
— Няма да избягаш, без да кажеш на другарчетата си, нали?
Пол спря и бавно се обърна. През обгръщащата всичко мъгла се приближаваха два силуета — единият — едър, другият — дребен. Нещо проблясваше върху едното от неясните лица.
— Ф-ф-финч? Мълет?
Едрият се изкикоти.
— Дойдохме да те приберем.
Ужасът, който се бе разпръснал, го сграбчи отново. Направи крачка към златното сияние.
— Недей! — рязко извика Финч. Когато заговори отново, тонът му беше по-мек. — Хайде, стари приятелю, не си усложнявай положението. Ако се върнеш мирно и тихо — е, просто си бил замаян от бомбардировката. Може днес да изкараш известно време в болницата, докато се посъвземеш.
— Не, не искам да се връщам.
— Дезертираш, така ли? — пристъпи Мълет. Изглеждаше още по-едър — невероятно закръглен и мускулест. Устата му не се затваряше, защото беше пълна с прекомерно много зъби. — О, това е много лошо, много лошо наистина.
— Бъди разумен, Джонеси. — Светлината се отразяваше в очилата на Финч и скриваше очите му. — Не зарязвай всичко. Ние сме ти приятели. Искаме да ти помогнем.
Пол се задъха. Гласът на Финч сякаш го дърпаше. — Но…
— Знам, че ти беше зле напоследък — продължи дребният. — Беше объркан. Дори ти се струваше, че полудяваш. Просто ти трябва почивка. Сън. Ние ще се погрижим за теб.
Наистина имаше нужда от почивка. Финч беше прав. Щяха да му помогнат — разбира се, че щяха. Приятелите му. Те се приближиха и той залитна, но не отстъпи назад. Златното сияние потрепна зад него и леко помръкна.
— Само ми дай това в ръката си, стари приятелю — успокои го гласът на Финч и Пол усети, че му подава перото. — Точно така, дай го тук.
Златното сияние помръкна още повече, а заедно с него и очилата на Финч. Пол вече виждаше през стъклата. Финч нямаше очи.
— Не! — Пол политна назад и вдигна ръце. — Оставете ме на мира!
Двете фигури пред него затрептяха и се разкривиха — Финч стана още по-кльощав и тънък, а Мълет така се поду, че главата му потъна между раменете и изчезна.
— Ти ни принадлежиш! — кресна Финч, който вече изобщо не приличаше на човек.
Пол Джонас стисна здраво перото, обърна се и скочи в сиянието.
СЕДМА ГЛАВА
СКЪСАНАТА НИШКА
МРЕЖА/НОВИНИ: Убиец на риба всява страх в Тихия океан.
(Картина: шотландски рибари в пристанище, изпразват мрежи.)
Диктор: Динофлагелатният паразит, довел до изчезването на Северния Атлантик и унищожил преди едно десетилетие стотици милиони риби, се е появил отново в мутирала форма в някои тихоокеански райони, където рибите хвърлят хайвера си.