Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Кралят на Сребърната река въздъхна:
— В собствена ми страна аз съм господарят. Но само там. Освен това нямам сили. Правя всичко, което мога, за да поддържам водите в околностите на Сребърната река чисти, но не мога да направя нищо за земите отвъд тази страна. Пък и нямам достатъчно сила, за да отблъсквам вечно отровата, която постоянно се стича в реката. Рано или късно ще стана безпомощен.
Двамата мълчаха и се гледаха, осветени от проблясъците на огъня. Джеър мислеше усилено.
— Ами Брин? — изведнъж възкликна той. — Тя и Аланон тръгнаха към източника на силата на Призраците Морди, за да го унищожат! Когато те направят това отравянето няма ли да спре?
Старецът го погледна в очите:
— Виждал съм сестра ти и друида в сънищата си, дете. Те няма да успеят. Те са носени от вятъра перца. И двамата ще загинат.
Кръвта на Джеър се смрази от ужас. Изгледа стареца потресен, без да може да продума. Ще загинат! Брин ще си отиде завинаги…
— Не — едва изрече той със свито гърло. — Не е възможно, ти грешиш.
— Тя може да бъде спасена — отвърна тихо старецът. — Ти можеш да я спасиш.
— Как — прошепна Джеър.
— Трябва да отидеш при нея.
— Но аз не знам къде е тя!
— Трябва да отидеш там, където знаеш, че тя ще отиде. Реших ти да отидеш вместо мен и да поемеш ролята ми на спасител на земята. Става дума за живот. Всички ние сме свързани с нишки, разбираш ли, но те са вързани на възли. Нишката, която, ти държиш, е тази, която ще отвърже другите и ще ги освободи.
Джеър не разбираше какво му говори стареца, пък и не го интересуваше. Единствената му грижа беше да спаси Брин.
— Кажи ми какво трябва да направя. Старият човек кимна:
— Първо трябва да ми дадеш камъните на елфите. Камъните на елфите!
Джеър пак ги беше забравил. Магията им беше силата, която му беше необходима. Тя щеше да попречи на магията на Призраците Морди и на злото, което те биха използвали, за да ги спре!
— Можеш ли да направиш нещо, че да ми служат? — попита веднага младежът от Вейл, докато ги вадеше от куртката си. — Можеш ли да ми покажеш как да отключвам силата им?
Кралят на Сребърната река поклати глава:
— Не мога. Силата им не принадлежи на теб. Тя принадлежи единствено на онзи, на когото е дадена непринудено, а магията не е била дадена на теб.
Джеър се отдръпна обезсърчен:
— Тогава какво трябва да правя? Каква е ползата от камъните, щом като…?
— Огромна, Джеър — прекъсна го кротко старецът. Но ти трябва да ми ги дадеш. Завинаги.
Джеър се изуми. За пръв път, откакто го беше срещнал, младежът се усъмни дали трябва да му се доверява. Той беше измъкнал камъните от дома си с риск да загуби живота си. Неведнъж му се беше налагало да ги предпазва от зли ръце, за да ги използва като защита на семейството си срещу Призраците Морди. А сега от него искаха да предаде единственото оръжие, което притежава. Просто невероятно.
— Дай ми ги — повтори кроткият глас.
Джеър се поколеба, борейки се срещу нерешителността си. После ги подаде на Краля на Сребърната река.
— Много добре — похвали го старецът. — Проявяваш характер и разум, също като предците си. Спрях се на теб точно заради тези качества. Именно те ще те поддържат…
Той пъхна камъните в робата си и извади друга торбичка:
— В тази торбичка има Сребърен прах, който възвръща живота на водите на Сребърната река. Трябва да го занесеш до Извора на небесата и да го разпръснеш в отровените води. Ако направиш това, водите отново ще станат чисти. След това ще намериш начин да възвърнеш здравия разум на сестра си.
Да й върна здравия разум? Джеър поклати учудено глава. Какво имаше предвид старецът?
— Тя ще загуби разсъдъка си — отново прочете мислите му Кралят на Сребърната река. Гласът ти ще й помогне да намери обратния път към себе си.
Джеър все още не разбираше. Тъкмо се канеше да задава въпроси, за да си изясни нещата, когато старият мъж поклати бавно глава:
— Слушай ме внимателно, момче. — Протегна сухата си ръка и постави торбичката със Сребърния прах в ръцете му. — Сега ние сме обвързани. Разменихме си доверие, Същото може да стане и с магиите. Твоята магия не ти върши работа, моята е безполезна за мен. Затова задържам твоята и ти давам моята. Отново бръкна в робата си:
— Камъните на елфите са три на брой — по един за ума, за тялото и за сърцето. Тези магии са взаимно преплетени и пораждат силата на камъните на елфите. Следователно ти ще получиш три магии. Първо тази.
Старецът държеше блестящ кристал на сребърна верижка.