Вещици в чужбина
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещици в чужбина». Краткое содержание книги:
В края на краищата нима е трудно да направиш така, че слугинчето да не се омъжи за принца? Но на вещиците Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт Чеснова, отправили се към далечния град Генуа, не им е чак толкова леко. На своя страна имат само вуду-магията на госпожа Гогол, едноок котарак и второкачествена вълшебна пръчица, която не прави нищо друго освен тикви. А срещу тях е злокобната мощ на Кръстницата, която е направила на Съдбата съблазнително предложение. Срещу тях е и неумолимата сила на Приказката. Слугинчето трябва да се омъжи за принца. Иначе какъв смисъл има във всичко? Не можеш да се пребориш с Щастливия край.
Поне досега беше така…
— Отнесоха се с нас, сякаш сме обикновени хора — изтърси Баба, шокирана.
— Това е чужбина, Бабо — намеси се Маграт. — Всъщност нали ти каза, че мъжете от лодката също не са разпознали шапката.
— Но тогава аз не желаех — отвърна Баба. — Има разлика.
— Стана по… случайност, Бабо. Те са само прости войници. Дори не могат да оценят една порядъчна авангардна прическа.
Леля се озърна. Около тях почти в пълно мълчание се движеха хора.
— И трябва да признаеш, че това е един хубав, чист град — додаде тя.
Огледаха критично обстановката наоколо.
С положителност това беше най-чистото място, което някога бяха виждали. Дори калдъръмът изглеждаше като полиран.
— Можеш да си изсърбаш чая направо от улицата — отбеляза Леля, като продължиха пътя си.
— Да, обаче ти и без това щеше да си изсърбаш чая от улицата — сопна се Баба.
— Нямаше да го изсърбам всичкия. Дори канавките са излъскани. Гледай. Няма ни Роналд25 наоколо.
— Гита!
— Ами нали ти каза, че в Анкх-Морпорк…
— Не сме там, а тук!
— Толкова е безупречно — въздъхна Маграт. — Кара те да съжаляваш, че не си лъснала сандалите си.
— Да-а… — Леля Ог присви очи към улицата. — Кара те да искаш да си по-добър човек наистина.
— Вие двете защо шепнете? — обади се Баба.
Тя проследи погледите им. На ъгъла на улицата стоеше страж. Като ги видя, че гледат към него, той докосна шлема си и леко се усмихна.
— Дори стражите са учтиви — отбеляза Маграт.
— И при това са толкова много — додаде Баба.
— Странно наистина, за какво са им всичките тези стражи в един толкова чист и спокоен град — зачуди се Маграт.
— Може би тук се вършат толкова много добрини, че им трябват много хора да ги разпределят — допусна Леля Ог.
Вещиците обикаляха претъпканите улици.
— Хубави къщи имат — пак се обади Маграт. — Богата украса. Старовремска.
Баба Вихронрав, чието село беше старовремско, колкото си иска, и при това без да бъде буца метаморфна скала, се въздържа от коментар.
Ходилата на Леля Ог почнаха да се обаждат.
— Трябва да намерим къде да пренощуваме — рече тя. — Можем да потърсим момичето сутринта. Доста по-добра работа ще свършим след хубаво наспиване.
— И вана — добави Маграт. — С успокоителни билки.
— Добра идея. И аз бих минала през ваната — присъедини се Леля.
— Гледай ти колко бързо отлетя есента — кисело вметна Баба.
— Така ли? Ти кога за последно се къпа, Есме?
— Какво искаш да кажеш с това за последно?
— Видя ли? Така че няма какво да коментираш моето очистване.
— Ваните са нехигиенични — заяви Баба. — Знаеш, че никога не съм ги одобрявала. Да седиш в собствената си мръсотия, как ли не.
— А ти какво правиш тогава? — засегна се Маграт.
— Аз само се мия — каза Баба. — Част по част. Така де. Когато и колкото са достъпни.
Колкото и достъпни да бяха, а въпросът не бе осветлен с повече информация, те със сигурност бяха по-достъпни от квартирите в Генуа по време на Тлъстия Следобед.
Всичките механи и странноприемници бяха повече от претъпкани. Постепенно натискът на тълпата ги избута извън главната улица към по-обикновените градски квартали, но стаи така и не се намериха.
На Баба Вихронрав й дойде до гуша.
— Още в следващия хан, изпречил се пред очите ми — през зъби каза тя, — влизаме. Каква е онази къща там?
Леля се взря в табелата.
— Хотел… Ня… ма… мес… та — засрича тя, а после светна: — Хотел… Ням Аместа — повтори тя. — На чужд език това значи „Немият, ъ-ъ, Аместа“ — добави услужливо.
— Става — отсече Баба.
Тя отвори вратата със замах. Прегърбеният над бюрото червендалест мъж вдигна поглед. Заемаше отскоро тази длъжност и беше много нервен: последният титуляр изчезна, защото не бил достатъчно прегърбен и червендалест.
Баба не обичаше да си губи времето.
— Виждаш ли тази шапка? — фиксира го тя. — Виждаш ли тази метла?
Човекът я изгледа от шапката до метлата и обратно.
— Е? — отвърна той. — И значи какво?
— Значи, че искаме три стаи за тази нощ.
Баба самодоволно кимна на колежките си.
— И наденички — допълни Леля.
— И едно вегетарианско ястие — поръча Маграт.
Мъжът ги изгледа. Сетне отиде до вратата.
— Виждате ли тази врата? Виждате ли тази табела?
— Ние не си губим времето с табели — изтъкна Баба.
— Добре тогава — каза мъжът. — Предавам се. Какво ще рече тая островърха шапка плюс метлата?
— Ще рече, че съм вещица — натърти Баба.
— Ами-и? — проточи той. — Това да не е синоним на малоумна старица?
25
Роналд Трети, владетел на Ланкър, смятан за изключително неприятен монарх, бе останал в историята само с това скромно нарицателно попълнение в уличния жаргон.