Вещици в чужбина
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещици в чужбина». Краткое содержание книги:
В края на краищата нима е трудно да направиш така, че слугинчето да не се омъжи за принца? Но на вещиците Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт Чеснова, отправили се към далечния град Генуа, не им е чак толкова леко. На своя страна имат само вуду-магията на госпожа Гогол, едноок котарак и второкачествена вълшебна пръчица, която не прави нищо друго освен тикви. А срещу тях е злокобната мощ на Кръстницата, която е направила на Съдбата съблазнително предложение. Срещу тях е и неумолимата сила на Приказката. Слугинчето трябва да се омъжи за принца. Иначе какъв смисъл има във всичко? Не можеш да се пребориш с Щастливия край.
Поне досега беше така…
Накрая Маграт я превози на своята, а Леля летеше в края на шествието, влачейки на буксир капризната метла на Баба.
— Дано не ни е видял някой, само на това се надявам — изпуфтя Баба, като стигнаха относително стабилния път.
Колкото повече наближаваха града, в пътя през блатото се вливаха още пътеки. Бяха претъпкани и пред портите се редеше дълга опашка.
Гледан от земята, градът беше още по-внушителен. На фона на блатната мараня той светеше като бижу. Шарени флагчета се развяваха над стените.
— Много весело изглежда — отбеляза Леля.
— Много чисто — учуди се Маграт.
— Само отвън изглежда така — каза Баба, която не за пръв път виждаше град. — Влезеш ли вътре, всичко се свежда до просяци, шум и канавки, пълни с не знам какво, повярвайте ми.
— Връщат доста от хората — забеляза Леля.
— На лодката чух, че мнозина идват тук за Тлъстия Следобед — обясни Баба. — Сред тях сигурно има всякакви типове.
Половин дузина стражи наблюдаваха приближаването им.
— Много любезно ги отпъждат — рече Баба. — Ето това ми харесва. Не като у дома.
В целия Ланкър имаше само шест железни ризници, изработени на принципа „един размер става на почти всички“. Непрекъснато се налагаше употребата на канап и тел, за да се попристегнат поне отчасти, тъй като в Ланкър постът на дворцов страж обикновено се заемаше от всеки, който нямаше много работа в момента.
Тук стражите до един бяха двуметрови и дори Баба трябваше да признае, правеха доста голямо впечатление в жизнерадостните си синьо-червени униформи. Освен това единствената истинска стража, виждана от Баба, беше онази в Анкх-Морпорк. Видът на Анкх-Морпоркската градска стража караше песимистите да се чудят възможно ли е нечия атака да влоши още повече нещата. Те със сигурност не бяха за гледане.
За нейно удивление две копия препречиха пътя й, когато тя пристъпи под сводестата порта.
— Не ви нападаме, да знаеш — каза тя.
Ефрейторът козирува.
— Да, мадам. Но имаме заповед да спираме съмнителните лица.
— Съмнителни? — не повярва Леля. — Какво съмнително намираш в нас?
Ефрейторът преглътна. Погледът на Баба Вихронрав беше доста тежък.
— Ами малко сте… мърляви.
Тишината отекна. Баба пое дълбоко дъх.
— Стана малка злополука в блатото — бързо рече Маграт.
— Сигурен съм, че всичко ще се оправи — изтормозено каза ефрейторът. — Капитанът ей сега ще бъде тук. Стават разни неприятности, ако пуснем не когото трябва. Няма да повярвате какви типове идват тук.
— Не може да пускате сульо и пульо — съгласи се Леля Ог. — Не бихме искали да пускате сульо и пульо. Смея да кажа, че не бихме искали да влизаме в такъв град, в който пускат сульо и пульо, нали, Есме?
Маграт я срита в глезена.
— Добре, че не сме от тези — завърши Леля.
— Какво става, ефрейтор?
Капитанът на стражата излезе от една врата до портала и се приближи към вещиците.
— Тези… дами искат да влязат, сър — отвърна ефрейторът.
— Е, и?
— Те са малко… така де, не са стопроцентово чисти — ефрейторът вехнеше под погледа на Баба. — А едната е доста рошава…
— Е, и! — озъби се Маграт.
— … а другата изглежда, сякаш употребява мръсни думички.
— Какво? — усмивката на Леля се стопи. — Ще ти насиня задника, мръсник такъв!
— Но, ефрейтор, те имат метли — изтъкна капитанът. — За колегите от чистотата е много трудно да изглеждат чисти през цялото време.
— От чистотата? — повтори Баба.
— Сигурен съм, че те желаят също колкото и ти да се изчистят — продължи капитанът.
— Извинявай — рече Баба, влагайки в думата почти същия заряд, който носят изрази като „В атака!“ и „На нож!“. — Извинявай, но тази островърха шапка на главата ми да ти говори нещо?
Войниците любезно се замислиха.
— Би ли ми подсказала? — най-накрая попита капитанът.
— Значи, че…
— Само ще изприпкаме вътре, ако нямате нищо против — намеси се Леля Ог. — Много имаме за чистене — тя размаха метлата си. — Хайде, дами.
Двете с Маграт здраво подхванаха Баба под мишница и я избутаха през портала, преди фитилът на яростта й да догори. Баба Вихронрав все повтаряше, че човек трябва да брои до десет, преди да си изпусне нервите. Никой не разбираше защо, тъй като единственият ефект от това беше покачване на напрежението и значително влошаване на последвалата експлозия.
Вещиците спряха чак след като портите останаха далеч зад тях.
— Ти пък сега, Есме — утешително рече Леля, — не го взимай много навътре. А сме и малко оцапани, признай си. Те просто си вършеха работата, нали така? Какво ще кажеш?