Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
Обясних, че капиталовложението се смята за рисковано и поради това работим с наши пари. Харари се усмихна. Тъкмо щях да се впусна в подробности около бисерните миди, но той ме прекъсна:
— Каква сума имате предвид?
— Колкото е необходимо, но не повече от 15 милиона щатски долара. Но това е в краен случай. Смятаме, че инвестициите през първите три години няма да надхвърлят 3,5 милиона.
— Защо тогава таванът е толкова висок? — попита Харари.
— Защото потенциалната печалба също е висока, а съдружникът ми е склонен да рискува.
Сега вече наистина трябваше да премина към техническите страни на плана си, да намеся името на кмета на Ейлат и всичко останало. Но Харари ме отряза насред думата, наведе се през бюрото и рече:
— За споменатата цена в Панама можете да се сдобиете почти с всичко.
Това вече ме постави пред значителен проблем. Бях дошъл да говоря с него, да го изпързалям по склона, докато не цопне в калта и с двата крака. Играех ролята на чистия, но още преди да успея да си отворя устата, той вече ме буташе надолу. Бях в посолството и говорех с почетния посланик. Той не бе чувал за мен, а вече намекваше за подкупи. И така, принудих се да му отвърна:
— Какво имате предвид?
— Панама е смешна страна — каза Харари. — Не прилича много на държава. По-скоро напомня на магазин. Познавам нужните хора, или казано по друг начин, приятел съм на магазинера. В Панама едната ръка мие другата. Днес вие искате облекчения за търговията ви с перли. Утре може би ние ще поискаме нещо от вас. Това е търговски договор, само че ние бихме желали да го направим дългосрочен.
Харари замълча и след малко добави:
— Но преди да продължим, бих искал да погледна документите ви за самоличност.
— Какви документи по-точно?
— Ами канадския ви паспорт.
— Обикновено не го нося със себе си.
— В Израел човек не бива да се разделя с документите си. Когато си го вземете, пак се обадете и ще продължим разговора си — каза той. — Сега, както знаете, посолството е затворено.
После стана и ме изпрати до вратата, без да каже нищо повече.
Издъних се, когато Харари ми поиска паспорта. Поколебах се, почти заекнах. Вероятно това му направи впечатление и той застана нащрек. Внезапно взе да изглежда ужасно заплашителен.
Прибрах се в апартамента по обичайния си заобиколен път и към десет бях готов с рапорта си. Тогава се появи и Каули, явно, за да го прочете.
Каули си тръгна и не след дълго пристигна полицията. Разбиха вратата на апартамента заедно с рамката. Всички ни откараха в полицейския участък в „Рамат Ган“ и ни сложиха в отделни килии за разпит. Целта на маскарада бе за пореден път да ни се подчертае, че при работата в центъра най-големият ни враг могат да се окажат местните власти. Например, ако забележиш, че те следят, в рапорта си трябва да напишеш кои според теб те наблюдават — местните власти или друг.
Пуснаха ни посред нощ, но когато се прибрахме, вратата на апартамента вече бе оправена. Десетина минути по-късно телефонът иззвъня. Беше Аралех Шерф, директорът на Академията.
— Виктор? — попита той. — Зарязвай всичко. Искам те тук. Веднага!
Взех такси до „Кънтри-клуба“, а оттам стигнах до Академията пеш. Нещо не бе наред, чувствах го. Може би бяха открили, че производителят на играчки също е бивш служител на „Мосад“, какъвто бе случаят и с човека на Авигдор, собственик на фабрика за спиртни напитки.
Шефът пристъпи направо към въпроса:
— Няма да те мотая. Майк Харари беше шеф на „Месада“. Единственият му провал бе в Лилехамер, когато ръководеше операцията.
Шай Каули много се гордееше с тебе. Той ми даде твоя отчет, но от него излиза, че Харари не е свестен. Описваш го като мошеник. Така че снощи му позвъних и го попитах за мнението му. Прочетох му доклада. Той заяви, че всичко е пълна измислица.
След това Шерф ми преразказа версията на Харари.
Според него съм пристигнал, чакал съм го 20 минути и съм говорел с лошо английско произношение. Взел ме за някакъв навлек и ме изритал навън. Не знаел нищо за никакви перли и ме обвинил, че съм си измислил цялата история.
— Харари ми беше шеф — рече Шерф. — На теб ли да вярвам, някакъв си новобранец, или на него?
Почувствах, че кръвта ми се качва в главата. Бях почнал да се ядосвам.
Наистина лошо помнех имена, но докладите ми бяха изрядни във всяко едно отношение. Преди разговора си с Харари бях включил касетофончето, скрито в дипломатическото ми куфарче, и сега подадох касетата на Шерф.
— Тук е записан целият разговор. А ти ще прецениш на кого ще вярваш. Рапортът ми бе написан дума по дума от касетата.