Любовният сезон на търтеите
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовният сезон на търтеите». Краткое содержание книги:
— Хрумна ми, че може би ще искаш да научиш последните новини за Гъси, тъй че скочих в млекарския влак. С радост те уведомявам, че Гъси е добре. Китката му още е обездвижена, но отокът се прибра и не го боли. Изпраща ти много поздрави.
Тя остана дискретна като гроб, тъй че продължих. Стори ми се, че дума-две относно последните ми действия щяха да дойдат наместо. Все пак не може току-така да никнеш иззад мебелировката и да се правиш, че нищо не е станало. Трябва да изясниш мотивацията си. Момичетата държат на тези неща.
— Вероятно се питаш — започнах аз — какво търся зад дивана. Паркирането ми там бе плод на внезапно хрумване. Знаеш как връхлитат човека внезапните хрумвания. Сигурно ти се струва странно и наличието на тази снимка в ръцете ми. Е, добре, ще ти обясня. Случайно я видях на онази масичка и реших да я занеса на Гъси. Знам, че ще му бъде приятно да я гледа в твое отсъствие. Ти, разбира се, страшно му липсваш и той ще заподскача от радост, като я види на нощното си шкафче. Не се съмнявам, че вече притежава богата колекция от тези забележителни прилики с оригинала, но още една ще му дойде добре.
Не е лошо, одобрих се аз, още повече, че трябваше да скалъпя всичко за нула време. Надявах се в отговор да видя ослепителна усмивка и да чуя: „Ах, Бърти, идеята е превъзходна.“ Вместо това, тя бавно и траурно поклати глава. В очите й блестяха сълзи.
— О, Бърти! — промълви.
Винаги ми е било трудно да измисля точния отговор на хорското „О, Бърти!“ Леля Агата го използва под път и над път и винаги ме вкарва в тръбата. Открих, че и в момента съм там. Вярно, че „О, Бърти!“-то на Басет в много отношения се различаваше от леля Агатиното. Тонът беше по-скоро петмезен, отколкото кисел, но въздействието му бе същото. Стоях и гледах като теле железница.
— О, Бърти! — повтори тя. — Четеш ли романите на Роузи М. Банкс?
Останах изненадан, но и силно облекчен от тази смяна на темата. Усетих, че един разговор за съвременната литература може да поуталожи напрежението. Книжовните разговори често го постигат.
— Рядко — признах. — Но Бинго разправя, че се продавали като топъл хляб.
— И не си чел „Мървин Кийн“?
— Не, пропуснал съм я. Хубава ли е?
— Много, много прекрасна.
— Ще трябва да я включа в списъка си на прочитни книги.
— Сигурен ли си, че не си я чел?
— Напълно. Да си кажа правичката, открай време се държа на разстояние от творенията на госпожа Бинго. Защо?
— Съвпадението ми се стори тъй странно… Да ти разкажа ли историята на Мървин Кийн?
— На всяка цена.
Взе пауза, за да попреглъща. След това започна с нисък, пулсиращ от вълнение глас.
— Бил млад, богат и красив офицер в Кралската гвардия и идол за всички, които го познавали. Завиждали му много.
— Нищо чудно.
— Но всъщност не бил за завиждане. В живота му имало трагедия. Обичал Синтия Грей, най-красивото момиче в Лондон, но тъкмо се канел да й излее любовта си, когато научил, че е сгодена за изследователя на диви пространства сър Хектор Молевърър.
— Опасни са тия изследователи. Човек не бива да ги изпуска от орлово око. Разбира се, при това положение той се е въздържал да излее любовта си. Предполагам, че си е затраял.
— Да, не проронил и дума за любов. Но продължил да я обожава, външно весел и безгрижен, но вътрешно разяждан от неспирна болка. Една нощ нейният брат Лайънел — буен младеж, за нещастие попаднал в лоша компания, нахлул в стаята му, признал, че е извършил тежко престъпление, а полицаите са по петите му, и помолил Мървин да го спаси, като поеме вината върху себе си. Мървин, естествено, приел.
— Ама че глупаво магаре! От какъв зор?
— Заради Синтия. За да спаси брат й от затвор и позор.
— Но това значи самият той да се навре в панделата. Вероятно не е съобразил.
— Не, не. Мървин напълно съзнавал какви ще са последиците, но се признал за виновен и отишъл в затвора. Когато излязъл, побелял и съсипан, открил, че Синтия се е омъжила за сър Хектор. Тогава той заминал на някакъв остров в Южните морета и започнал да се скита бездомен по плажовете. Минато много време. Един ден Синтия и съпругът й пристигнали на острова по време на околосветското си пътешествие и отседнали в резиденцията на губернатора. Мървин я зърнал в прелитащата край него кола. Била все така красива. Очите им се срещнати, но тя не го познала — Мървин, естествено, си бил пуснал брада, а и лицето му било променено, защото, опитвайки се да забрави, изживявал дните си с убийствена скорост.
Сетих се за един хубав виц, че в наши дни убийствената скорост е бавната и безгрижна разходка през някое натоварено кръстовище, но усетих, че не му е сега моментът.