Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
Защо някой си правеше труда да я скрие? Който и да беше, той сигурно бе важна личност: скъпите й дрехи бяха доказателство за това. А и двете жени — бяха ли те тук да я следят? Фактът, че те, а не тя, бяха свалили кърпата от очите й плюс нежеланието й да говори в тяхно присъствие, подсказваше, че е така. Имаше и нещо друго. И трите бяха докарани в лагера със завързани очи. За това можеше да има само една причина: да не могат да разпознаят похитителите си и да опишат къде са били затворени. Което означаваше, че скоро щяха да ги освободят.
Стив се замисли защо маската на Клиъруотър не беше свалена — и интригата стана още по-заплетена. Превръзката й беше над маската и около качулката и скриваше тъмната й лъскава коса и шията, чиято кожа щеше да разкрие всичко.
За неговия находчив ум това показваше, че някой от свирепата банда би трябвало да знае кого са похитили. А може би никой не знаеше. И в двата случая това означаваше, че не са хванали Клиъруотър за себе си, а за някой друг.
От онова, което му беше казал Сайд-Уиндър, Стив знаеше, че животът на един трекер — или мют — не струва и соево зърно. И все пак тя беше тук — мютка, която не струваше повече от един трекер — нагиздена като майстор на желязо от висок ранг и с две прислужнички.
О, да… наистина беше станало нещо. Имаше много, което Стив трябваше да узнае, но големият въпрос беше — може ли да влезе в играта и да обърне ситуацията в своя полза?
Два приближаващи се фенера хвърлиха топла светлина през летвите. Стив зърна четири оранжеви лица, оградени с кичури мютска коса. Четири сурови лица от свирепата банда. Клиъруотър бързо смъкна качулката над лицето си и си сложи ръкавиците. Джапите спряха пред вратата на съседната клетка и извикаха нещо на японски. През пролуките в плета Стив видя миниатюрните пазачки да си връзват очите една на друга. Щом бяха готови, ги отведоха.
Тъмнината отново ги обгърна; Стив коленичи с лице към преградата и пъхна пръсти през пролуките на плета. Средните му пръсти влязоха само до второто кокалче. Чу се шумолене на дрехи — хладно шумолене на богат копринен брокат.
Сега тя беше свалила маската, както и ръкавиците. Целуна върховете на пръстите му, след това плъзна лицето си по тях. Тънките й пръсти се промушиха през междините и докоснаха носа му, после погалиха устата. Той лекичко ги захапа един подир друг.
— О, облачни воине — шепнеше тя. — Ако знаеш колко копнеех за този миг.
— Аз също — отвърна Стив. — Единственото, за което си мечтаех, бе да съм сам с теб в тъмното, но… не точно това имах предвид.
— Бъди търпелив, любими. Нашето пътуване току-що започна.
„Да… Въпросът е къде отиваме?“
Стив видя да се приближава фенер — един мъж го държеше високо.
— Внимавай, някой идва!
Двамата се отдалечиха от преградата. Стив погледна през пролуките на вратата. Джапът носеше маска като самураите при търговския пункт, но Стив го разпозна по телосложението. Беше якият човек, заповядал да го хвърлят в дранголника. Той свали мандалото на другата клетка, влезе и затвори. Стив се държеше доста назад, но можа да види как Клиъруотър — беше си сложила маската, качулката и ръкавиците — се затътри на колене да поздрави посетителя.
Джапът премести фенера в лявата си ръка така, че от мястото, където се намираше Стив, се виждаше силуетът на Клиъруотър.
— Стани.
Тя стана.
— Свали връхната дреха…
Клиъруотър развърза яката, която държеше качулката плътно около краищата на бялата й маска, вдигна я над косата си и я пусна назад. След това развърза предницата на наметалото и го свали. Отдолу се откри дълга роба с три четвърти ръкав, яка, закриваща красивата й шия, и широк колан, увит около кръста и корема и завързан с голяма панделка на гърба. Белите ръкавици, които скриваха прекрасните й ръце, стигаха до под ръкавите на робата.
— Сега ръкавиците и маската.
Клиъруотър ги свали и остана с наведена брадичка. „Какво смята да прави този мъж? — чудеше се Стив. — Стриптийз?“ Обхвана го неочаквана, ирационална гневна вълна пред предстоящото посегателство над онова, което беше запазено за него. Ирационална за Стив, защото ревността и силното чувство на собственост бяха още две от думите-концепции, които не влизаха в речника на Федерацията. Както когато се влюби и не можеше да опише чувството си, той не знаеше какво го измъчва.