Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
Джапът вдигна фенера, повдигна брадичката на Клиъруотър и огледа внимателно лицето и шията й. После отиде зад нея, погледна врата й, прекара пръсти по корените на вдигнатата й нагоре коса, след това отново отиде пред нея и разгледа ръцете й.
— Сега се облечи както преди.
Той мълчаливо наблюдаваше как Клиъруотър отново се превърна в жената с бялата маска, после, когато тя коленичи покорно пред него, изсумтя одобрително, излезе и сложи мандалото.
„Аха — помисли Стив. — Значи ето как стои работата. Само шефът знае истината. Останалите от бандата са просто охрана.“ Когато светлината намаля, той се премести към преградата, Клиъруотър също.
— Ти беше на един от корабите с колела, нали? — прошепна тя.
— Да. Откъде разбра? И защо шепнеш?
Тя леко повиши глас.
— Почувствах присъствието ти скоро след като слязох на брега.
— Ти… ти си била на един от корабите? — заекна Стив. — Ти всъщност си дошла при търговския пункт?!
— Мистър Сноу не ти ли каза? Не ти ли показа кутията?
— Каква кутия?
— Кутията със скритите картини, които трябваше да те водят към мястото, където държаха мен и Кадилак. Дадох му я през нощта, преди да отплуваме за Ни-Исан.
Стив започна да разбира.
— Когато той се върна от кораба на Яма-Шита…
— Да… с Ролинг-Стоун и Мак-Трак.
Стив отговори с въздишка.
— Значи това е имал предвид. Подтикна ме да свърша работата по по-трудния начин. Когато го видях да се връща, бях на борда на един от корабите. Намерих едно място, на което се скрих, и останах там, докато не хвърлихме котва в Пи-саба. — Стив не разказа други подробности. — Знаеше ли древния, че ще те види?
— Не. Изглеждаше изненадан. Може би защото бях без кожа. — „Без кожа“ беше термин, който Мистър Сноу беше използвал да опише истинския вид на Клиъруотър и Кадилак в кратките периоди между измиване на защитната окраска и нанасянето на нов пласт боя.
— Исках да те попитам за…
Клиъруотър го прекъсна:
— Яма-Шита беше там и не можехме да говорим каквото искаме, но неговите скрити думи ми казаха, че ти си се върнал и ще се опиташ да ни спасиш. Той не каза как или кога.
— Щях да пътувам с общите работници М’Коли, но Мистър Сноу не ми разреши да взема оръжията си на борда. Затова сам уредих пътуването си. Нямаше начин да оставя тоягата… не и след като ти си се погрижила за нея.
— Помогна ли ти?
— Шегуваш ли се? Ако не беше твоята магическа сила, сега нямаше да съм тук. Ти на няколко пъти ми спасява живота.
— Не аз, златен мой. Силата ми беше дадена от Талисмана.
— Може би. Но аз познавам теб, не него. — Гласът на Стив стана по-бодър. — Ако той толкова искаше да ми помогне, би могъл най-малкото да направи да сме на един и същи кораб. Щяхме да прекараме известно време заедно. Пътуването ни щеше да е много по-приятно.
— Това би било истинска лудост. Това, което си направил, е достатъчно опасно. — Беше загрижена — и малко строга.
— Не по-лошо от бедата, в която съм сега. Но… от друга страна… ти си тук. Съдба, предполагам.
— Върна ли се при твоите хора?
— Накрая. — Нямаше смисъл да лъже. Вече беше разказал на Мистър Сноу цялата история. Или по-голямата част от нея. — Не бяха много очаровани да чуят, че Плейнфолк не са толкова глупави, колкото ги смятат.
— Каза ли им за мен?
Лъжата се откъсна леко от езика му.
— Не, не им казах. Ти си моето тайно оръжие. Когато съм с теб, се чувствам така, сякаш мога да завладея света. — Това вече беше вярно.
— Може би имаш такова намерение — прошепна тя.
— Това ли откри Кадилак във виждащите камъни?
— Много неща видя.
Стив почувства, че кожата му настръхва.
— Такива, като…
— Че ще се върнеш под образа на приятел, а смъртта ще се крие в сянката ти и ще ме отнесе върху кървава река. Затова ли се върна? Да ме отнесеш долу в тъмния свят на подземните хора под пустините на юг?
— Да не си полудяла? Върнах се да бъда с теб. — Той стисна пръстите й. — Сигурна ли си, че камъните са казали, че ще те отведа във Федерацията?
— Не. Кадилак не каза къде. Само каза, че ще ме отведеш далеч.
— Това е вярно — бързо каза Стив. — Затова съм тук сега… обещах на Мистър Сноу, че ще отведа и двама ви оттук! Тук съм под образа на приятел, защото се надявам да направя една привидна сделка с тези хора. Колкото до „смъртта, която се крие в сянката ми“, бих казал, че това отговаря на скритата сила, която си вляла в тоягата ми. Прибери си я, тя е смъртоносна. Сигурен съм, че тези джапи няма да ни пуснат да излезем без бой, така че може би наистина ще те отнеса върху кървава река.