Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
Бавно, година след година, ние научавахме, че много от семействата на „Хауард“ са били принудени да застанат лице в лице с факта, че програмата на Фондацията просто не се връзва с Библейския пояс в Средния запад… и все пак болшинството кандидати на „Хауард“ идваха от Средния запад. Тези конфликти и противоречия при повечето Хауардовци довеждаха най-накрая или до отказ от организираната религия, или до лицемерното й изповядване като при нас с Брайън, докато в края на трийсетте години не напуснахме Канзас сити и не престанахме да се преструваме.
Доколкото знам, нито в Буундок, нито изобщо някъде в Телус Терциус съществуват организирани религии. Дали през 1982 г. все пак не умрях? Буундок е толкова различен от Канзас сити, че ми е крайно трудно да вярвам, че се намират в една и съща вселена. Сега съм заключена тук в нещо, което явно е лудница, управлявана от пациентите и ми е много, ама много лесно да повярвам, че онази пътна катастрофа, случила се с една стара престара жена през 1982 г., е била фатална… и че всичките тези сънища за толкова странни и различни светове са просто предсмъртен делириум. Дали не съм под силна упойка и на системи в някоя болница в Албукерк, докато решат дали да ми дръпнат шалтера или не? Дали не чакат Удроу да им даде разрешение? Доколкото си спомням, съм го писала „най-близък роднина“ в документите.
Да не би „Лазарус Лонг“ и „Буундок“ да са само фантазии?
Трябва да питам Пиксел, като дойде следващия път. Той поназнайва само няколко думи на английски, но кого друг да питам?
Едно прекрасно нещо, което направихме още преди да мебелираме къщата си: прибрахме всичките си книги от склада. В оная кибритена кутийка, в която живеехме преди, имаше място само за две дузини томове и дори и тези безценни няколко книги се налагаше да държим на най-горната полица в кухнята — място, което можех да достигна само като стъпя на табуретка.
Имах на склад два сандъка с книги. Тези на Брайън бяха още повече… и освен това „наследявах“ сандък след сандък от татковите. Когато се върна в армията, той ми беше писал, че ги е опаковал и изпратил в „Канзас сити — складове“. Пращаше ми и разписките. Беше наредил на банката си периодично да плаща за склада… но ако исках да ги приютя, това би го зарадвало. Може би някой ден би могъл да си поиска някои книги обратно, но междувременно да съм ги смятала за свои.
— Книгите са, за да се четат и да се обичат, а не да се пазят.
Така че освободихме от оковите печатните си приятели и ги отведохме на светло и на въздух — макар и още да нямахме полици за книги.
Току-що схванах как да пратя съобщение навън по Пиксел. Така че ако ме извините, ще го подготвя веднага за следващия път, когато ми цъфне.
IX.
Долари и разум
Къде е тая проклета котка?
Не, не, връщам си думите назад. Пиксел, мама Морийн не искаше да каже това; тя просто е разтревожена и притеснена. Пиксел е добро момче, хубаво момче; това всеки го знае.
Ала да му се не види, къде се губиш, когато имам нужда от тебе?
Веднага щом се настанихме в новия си дом, тръгнахме да търсим котенце на Брайни, но не по магазините за домашни любимци. Не съм сигурна дали изобщо в Канзас сити през 1906 г. имаше такова нещо като магазини за домашни любимци — не помня да съм виждала такъв… Специални продукти за котки, като например прах против бълхи, си купувахме от Болницата за кучета и котки на ъгъла на Трийсет и първа улица и Главната. Но за да си намериш коте, трябваше да питаш и после да се ослушваш.
Първо получих разрешение да сложа бележка на дъската за бюлетини в училището на Нанси. После казах на бакалина, че си търсим котка, а след това — и на зарзаватчията, който всяка сутрин идваше с каруца в квартала и предлагаше пресни плодове и зеленчуци.
Голямата чаена компания „Атлантик и Пасифик“ продаваше стоката си по същия начин, но фургонът им минаваше само веднъж седмично, тъй като караше само чай и кафе, захар и подправки. Ала това означаваше, че покрива по-голяма площ с повече клиенти, ето защо шансовете да се намери коте бяха по-големи. Тъй че дадох телефонния ни номер — дом Линууд 446 — на шофьора и го помолих да се обади, ако чуе за някое котило, а после, тъй като го бях помолила за услуга, купих от него специалното предложение за седмицата — единайсет килограма захар за един долар.