Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Колко си несправедлива, Феодоро — отвърна Хуго. — Виждам, че ми се сърдиш, защото отстъпих на бащините си молби и не те придружих до вас, както ти бях обещал. Старецът имаше да ми говори неща от твърде важен характер, неща, които бяха неотложни. Не, аз не исках да те обидя, Феодоро. Щях да съм човек без честолюбие, без чувство, ако бих се поколебах да се отзова на твоята покана.
— Винаги съм си мислила, че сърцето ми принадлежи на тебе — каза госпожа Бояновска и на гладкото й чело се появи една странна бръчка. — Ти знаеш, че аз съм с особени склонности и онова, което ми принадлежи, искам да е мое. Обичах те, Хуго, обичах те страстно и безмерно, но ти с държането си ми показа, че не ме обичаш и че съм ти отвратителна.
— Феодоро — извика младият курландски барон, — ти да си ми отвратителна? Нима не знаеш, че аз те любя с цялото си сърце и че за теб бих пожертвувал и най-милото на света?
— Ти веднъж вече ми каза това — отговори Феодора, като се усмихваше болно. — Аз ти повярвах. Хуго, това беше, когато се срещнахме в Берлин. Тогава ти тръгна след мене. Измина доста време и ти вече не си същият, какъвто беше. Макар че баща ти застана между мене и тебе, ти не трябваше да се колебаеш дълго кого да избереш.
Баронът искаше да отговори на това, но Феодора го прекъсна:
— Тогава ти не се поколеба да оставиш приятеля си — немския учител, когото обичаше като брат.
Хуго побледня. Пред очите му пак застана бледното лице на Конрад Фелзингер. Обзеха го пак онези мисли и чувства, които обикновено ни обземат, когато си спомним за някое престъпление или лошо дело.
— Накъде биеш с тези хладни укори, Феодоро? — попита той, като искаше да скрие черните спомени на миналото. — Не дойдох да слушам такива работи от твоите уста, а исках да чуя някоя дума за щастие и любов.
В страстно опиянение той прегърна хубавата жена и я притисна до гърдите си.
Феодора не му отказа. Както змия, която се обвива около жертвата си, прелестната й и гъвкава снага се обви около младия барон. Ръцете му я бяха обгърнали и тя силно го притисна до развълнуваните си гърди. Лицето си беше наклонила до неговото и сложи продължителна, страстна целувка върху устните на Хуго.
— Феодоро — извика той с разтреперан глас, — Феодоро, разбрах ли те добре? Най-после ти ме допускаш до рая на блаженството и щастието?
— Не ме питай, Хуго! — извика тя, цяла опиянена в горещата си любов. — Не ме питай, а ме целувай, целувай!
Отново го прегърна, отново търсеше устните му, за да ги нацелува и да се унесе в сладък сън.
— Мила — извика младият барон, — искам да бъдеш моя. Ние сме сами, никой не ни подслушва и аз ти се заклевам, Феодоро, че ще пазя тайната ти навеки.
— О, остави, миличък — не ме насилвай с молби, които не мога да изпълня.
— Които не можеш да изпълниш ли? — извика Хуго с глас, който изразяваше скръб и горест. Същия отговор ти ми даде в Берлин, когато те видях за пръв път и коленичих пред краката ти. Днес, след толкова време, ти ми отговаряш както тогава.
— Бедни ми приятелю — каза Бояновска, като гледаше русите къдрици на момъка. — Да знаеш как ми е болно, че не мога да ти дам друг отговор. Аз се зарекох да не се женя и да се предам на човека, който ще стои много по-високо от другите.
Хуго стана от леглото, на което беше коленичил, и като скръсти ръце на гърдите си, впери тъжен поглед пред себе си.
— Феодоро, аз не разбирам какво искаш да кажеш с това. Думите ти звучат така, като че ли ще се жениш за цар или император.
— Човекът, на когото цяла ще се предам, не трябва да е цар, ни император, но той трябва да заповядва на много хора. Той трябва да раздвижи духовете за работа, за обща повсеместна работа!
— Дали те разбирам добре! — извика учуден Хуго. — Дали добре схващам смисъла на думите ти? Значи ти би обичала еднакво един революционер, както и един цар? Ти принадлежиш към свободните прогресисти, към които…
Красивата жена запуши устата му с ръце.
— Не изговаряй това — пошепна му тя, — защото и стените имат уши! Но ти имаш право — на човека, който командува безбройните маси на онеправданите, на него мога да бъда жена. Бих желала да бъда царица или императрица, но най-хубавият ден в моя живот ще дойде тогава, когато стана жена на човек, когото народът възпява като освободител на отечеството си.
— Колко си хубава, Феодоро — каза въодушевено Хуго. — Да, ти си родена да владееш човешките сърца; бих желал да сложа на главата ти диадемата, която нито една от земните царици не би могла по-заслужено от тебе да носи.
— Диадема ли? — повтори Феодора, усмихвайки се. — Добре, искам да ти се покажа с царски украшения.