Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Марголински гризеше ноктите си от яд.
— Тежко му и горко, ако моите предположения излязат верни. Ако и да е син на сестра ми, ще му отмъстя.
Ашинов се върна и потвърди пред Кардова, че Бакунин е избягал през същия изход, за който предполагаше евреинът, като е слязъл по стълбите и оттам се е измъкнал през прозореца.
— Ваша милост, не ви ли казах? — извика Марголински, смятайки, че по този начин доказва невинността си, но изведнъж млъкна, защото видя, че Ашинов извади от джоба си една червена копринена кърпа.
— Бакунин не е избягал сам — прибави секретарят. — Наличието на тази кърпа с двойна буква „М“ доказва това.
— Двойно „М“ — извика собственикът на чайната и веднага се сети, че тази марка имаха дрехите на жена му. — Какво означава двойно „М“, господин директоре? Нима не може да значи Марушка Манкович или?…
— Или Махлен Марголинска — прекъсна го подигравателно Ашинов. — Не се преструвай, евреино! Тази кърпа е собственост на жена ти.
— На жена му ли? — извика Кардов. — Това не може да бъде. Тя не е могла да помогне на Бакунин в бягството, защото през това време беше в гостилницата.
Абрахам държеше кърпата и я гледаше с голямо любопитство.
— Откъде-накъде кърпата на жена ми е тук? Да не би Исидор да я е изгубил?
В главата на Марголински се въртяха страшни черни мисли.
— Момъкът не е грозен. Тези ясни черни очи, после… това се харесва на жените…
Ясният глас на Кардов го изтръгна от дълбоките му мисли.
— Невъзможно е да се докаже, че си взел участие в бягството, но в бъдеще се пази добре. — Ашинов, ела, искам да ти говоря.
Кардов излезе от стаята, а Ашинов се престори, че разглежда нещо.
— Марголински — извика той и злобна усмивка се появи на устата му, — аз спечелих повече от залавянето на Бакунин.
— Какво искате да кажете с това, благородни господине? — попита евреинът, който не очакваше нищо добро.
— Там, в зимника, открих нещо твърде особено!
— Нещо особено? И какво е то?
— Не се преструвай, драги мой! В зимника има различни стоки от странство, а още по-важно е, че нито една не е преминала през митницата.
— Не можете да го докажете — мънкаше Марголински. — Няма да издадете, че стоката е укрита, за да не погубите един беден човек.
— Не само твърдя, че е укрита, но и ще докажа това — заяви решително Ашинов. — знайте, че това е знак да бъде затворен. Не го пускайте повече на свобода — нека завърши живота си в някой петербургски затвор или в Сибир! Разчитайте на мене и ми имайте доверие.
IX. ФЕОДОРА
Тя прочете още веднъж тайнствените редове, които бе написала, като я обливаше ту горещина, ту хлад.
Хуго не бе първият, когото тя предаваше на царската полиция, а след това и на палача. Не бе пръв, а тя знаеше, че няма да бъде и последен. За да продължи разкошния си живот, Феодора се нуждаеше от големи суми пари, които получаваше като агентка на тайната полиция. За пари тя бе готова да даде и собствената си кръв. Въпреки това, дори в този миг изпитваше съжаление към младия барон, като че някакъв тайнствен глас й шепнеше да не го предава на неприятелите му. Тя се колебаеше. Изведнъж стана и се приближи към камината; през решетките й бумтяха пламъци. Феодора се канеше да хвърли писмото в огъня, писмото, от което зависеше Хуговият живот, но изведнъж се сети за сцената, която се бе разиграла пред двореца на великия княз, и след като взе предателското писмо, приближи се до писалищната маса.
— Въздух — извика тя, — въздух, ще се задуша!
Кръвта нахлу в сърцето й и за да облекчи развълнуваните си гърди, жената започна да къса балната рокля. Под дантелената риза се показаха пълни, закръглени гърди. След това тя сгъна писмото, сложи го в плика, но не го адресира. Хвана с трепереща ръка малкото сребърно звънче и позвъни. Вратата на стаята се отвори и слугинята французойка влезе.
Феодора й даде знак да се приближи и й връчи писмото.
— Това писмо ще предадеш на адреса, който ти е добре известен. Отнеси го бързо. Върви, върви, не искам да те гледам. Боже мой, защо се колебаеш? Хайде върви, Леония, до четвърт час трябва да бъде предадено.
— Да се върна ли да съблека милостивата госпожа? — попита слугинята.
— Чакам те след няколко минути — отвърна Феодора със слаб глас и съкрушено затвори очи.
Слугинята излезе и щом захлопна вратата след себе си, притисна писмото до гърдите си, като че искаше да го постави колкото е възможно по-близо до сърцето си и там да го пази. Тя се изкачи на третия етаж. Тук беше стаята й — твърде хубаво наредена. Леония затвори вратата и спусна тъмнозелените завеси на прозорците… Запали бързо лампата и на светлината й започна да разглежда писмото, предадено й от Бояновска.