Рейн-сан: Справедливото клане
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Справедливото клане». Краткое содержание книги:
Разкошните плажове на Рио, лъскавите казина на Макао и мръсните улички на Хонконг и Коулун, очертават рамката, където действа Рейн-сан, който постепенно се превръща в неохотен участник в безпощадно, кърваво меле.
Тя се изправи и понечи да се отдалечи към асансьорите.
— Чакай малко — тръгнах подире й.
Дилайла не ми обърна внимание, спря пред асансьорите.
— Не искам да ме виждат с теб. Върви си.
— Виж… — подех.
Чух сигнала на пристигащ асансьор и двамата се озърнахме. Вратите се отвориха.
От кабината излезе арабин. И ни видя. Взря се в лицето ми, после очите му се преместиха към Дилайла. И се вцепени. Устата му зяпна.
Явно ме бе познал. Същевременно бе забелязал, че разговарям с Дилайла. Начинът, по който премести поглед от мен към нея, правеше връзка помежду ни.
Мъжът понечи да се върне в асансьора. Ръката му се протегна към бутоните.
Всичко стана много бързо. Не се замислих за риска, действах инстинктивно. Скочих в кабината и го приковах с тяло към стената. Главата му се блъсна в дървената ламперия и отскочи. Той вдигна ръце и посегна да ме хване. Отвърнах, като го сграбчих за раменете и забих коляно в слабините му. Арабинът се преви с шумно изсумтяване. Минах зад него и плъзнах лявата си ръка около шията му в хадака-джиме, опрях вътрешната страна на лакътя си в трахеята му, бицепсът ми се впи в сънната му артерия. Опрях лявата си длан в десния си бицепс и поставих дясната върху темето му. Натиснах здраво. Той бясно се съпротивляваше в продължение на по-малко от три секунди, после се отпусна с прекъснат приток на кръв към мозъка.
Дилайла бе влязла в асансьора с нас. Вратите се затваряха — трябва да беше натиснала бутона.
— На петия — казах. — Натисни петия.
Тя се подчини. Дали обаче ме бе последвала, за да помогне на тоя тип, а после се беше поколебала, виждайки, че е невъзможно? Не бях сигурен.
Още щом вратите се затвориха, пуснах арабина и метнах безжизненото му тяло върху рамото си. Ако сега някой ни видеше, би могъл да си помисли, че просто нося приятел, изгубил съзнание от препиване. Прикритието не бе идеално, но за предпочитане пред това да ме забележат как влача за глезените някакъв тип с посиняло и сгърчено лице.
— Същият е — осведоми ме Дилайла. — Онзи, когото подслушах във фоайето.
Кимнах. Може и да беше вярно. Сигурно бе изгубил търпение, след като никой не му се обаждаше, нито отговаряше на неговите обаждания, и беше решил да се задейства.
Втори етаж. Трети. Четвърти. Никъде не спряхме.
Вратите се отвориха на петия етаж. Слязохме и тръгнахме по коридора. Наоколо все още нямаше никой.
Усетих, че крайниците на арабина се размърдват в серия миотонични спазми2. Това се случва понякога, когато човек излиза от безсъзнание, предизвикано от прекъсване на кръвоснабдяването. Много пъти го бях виждал, докато тренирах джудо в „Кодокан“, и познавах признаците. Той идваше на себе си. По дяволите.
Наведох се напред и го пуснах на пода. Ръцете и краката му трепереха, клепачите му започваха да премигват.
Застанах зад него и го повдигнах до седнало положение. После се надвесих над лявата му страна, докато почти се опряхме гърди в гърди, обвих дясната си ръка около шията му, хванах дясната си китка с другата си длан и се извих нагоре и назад. Арабинът размаха ръце, после се разтресе, когато шийните му прешлени се отделиха и вратът му се прекърши.
Сграбчих го за единия ревер и минах пред него. Застанах на колене, проврях глава под мишницата му и се изправих. Бръкнах в джоба на панталона си и извадих ключа от стаята си.
— Вземи — подхвърлих го на Дилайла. — Петстотин и четири. Отвори вратата.
Тя го хвана с плавно движение и се запъти нататък по коридора.
Последвах я. Исках да видя дали косъмът е скъсан. Настигнах я пред вратата и се вторачих.
Косъмът беше скъсан. Което не потвърждаваше нищо, също както изтрития архив на разговорите в мобифона на Дилайла — просто не доказваше, че ме е излъгала.
Естествено, следващата ми мисъл бе: бомба. Този тип влиза, поставя я, излиза. Без часовников механизъм, защото не знаят кога ще се върна. Вероятно ще е свързана с вратата, с някое чекмедже, с нещо такова. Подсигуряване, в случай че засадата в Хонконг се провали.
Дилайла сигурно си помисли същото. Или беше страхотна актриса. Леко прокара пръсти по касата, внимателно я проучваше с очи. Ако имаше взривно устройство, едва ли щеше да се задейства от вратата. Първо, за целта е нужна специална техника: живачен или вибрационен прекъсвач, електронно задействане на устройството. По-простите средства изискват за монтирането си повече време пред вратата, а там могат да те видят. В такъв случай свързването на бомбата с вратата крие по-голям риск от многобройните възможности в стаята.
2
Продължителен мускулен спазъм. — Б.пр.