Последният довод на кралете [bg]

Кучето се запъти към огъня, около който с отегчени физиономии си прекарваха времето най-близките му именити войни. От Логън нямаше следа, но останалата част от старата група беше там. Или поне тези, които все още бяха живи. Тъл го видя, че се приближава.

— Кучето се върна — обяви той.

— Хъ — отвърна Мрачния, докато подкастряше пера за стрелите си.

Дау беше зает да обира с парче хляб мазнината от дъното една тенджера.

— Е, как са се представили южняците с хълмовете? — Ехидната нотка в гласа му подсказваше, че вече знае отговора. — Осрали са се, нали?

— Ами били са втори в надпреварата, ако това питаш.

— Втори от двама участници е точно това, на което аз викам осиране.

Кучето пое дълбоко въздух и издиша тежко.

— Бетод здраво се е окопал и държи под око пътищата към Карлеон. Не са намерили начин да минат ни през него, ни покрай него. Май добре се подготвил.

— Това и аз можех да ти го кажа! — излая Дау и от устата му пръснаха мазни трохи. — Ще сложи Кокала на един от онези хълмове, Белобрадия на другия, а около тях ще нареди Бледоликия и Горинг. Тия четиримата няма да пуснат никой да припари покрай тях, но ако някой все пак се промуши, Бетод ще е отзад с останалата част от хората си, с шанка и шибания Страховит и здраво ще го отупат.

— Почти сигурно е така. — Тъл вдигна меча пред очите си, огледа внимателно острието и се зае отново да го лъска. — Обича винаги да има план този Бетод.

— И какви са ги намислили сега онези, дето ни държат веригата около врата? — ухили се презрително Дау. — Каква работа е приготвил за животните си Бесния?

— Бър иска да тръгнем на север през гората, за да проверим дали Бетод не е оставил някоя пролука.

— Ха — изсумтя Дау. — Бетод не е от хората, дето оставят дупки. Не и ако всъщност не иска да паднем в тях. Да паднем и да си счупим вратовете.

— Е, тогава по-добре да си гледаме в краката, нали?

— Още кървави задачи, мамка му.

Кучето реши, че вече започва сериозно да му писва от мрънкането на Дау, точно както му бе писнало на Три дървета преди него.

— И какво точно очакваш, ако не това, а? Това е животът! Една камара задачи. И ако струваш нещо, даваш си зор и ги изпълняваш както трябва. Какво толкова те човърка в задника?

— Това! — Дау кимна ядосано към дърветата. — Само това! Нищо не се е променило, нали? Може и да минем Уайтфлоу и да се върнем в Севера, но Бетод се е окопал здраво. Онези от Съюза няма да намерят начин да минат покрай него, не и без при това да оставят задниците си непокрити. Но дори и да го изтикат от тези хълмове, тогава какво? Ако все пак стигнат до Карлеон и влязат вътре, ако го запалят, както навремето направи Деветопръстия, тогава какво? Нищо. Бетод ще продължи да си разиграва играта както досега. Ще напада, после ще бяга, а хълмове в Севера колкото искаш. Винаги ще има къде да се скрие и откъде да върти гадни номера. Ще дойде време и на южняците не им писне. Ще си дигнат задниците и право вкъщи, а ние оставаме тук. Тогава Бетод ще обърне другата страна и знаеш ли? Тогава ние ще бягаме, а той ще ни гони из целия шибан Север. Зима, лято, зима, лято, а ние ще сме във все същите лайна, в които и сега сме нагазили. Вижте ни само, по-малко сме от преди, но още мърдаме и пикаем из гората. Звучи ли ти познато?