Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Ще се справи. Випонд се погрижи за нас, нали? Клайст има право — ако не бях аз, щеше да ви върви по мед и масло. — Кейл всъщност нямаше идея какво представляват медът и маслото, но беше чул израза на два-три пъти и го харесваше. — Рива умее да се погажда с хората. Недей да я мислиш.
— А ти защо не можеш да се погаждаш с хората?
— Не знам.
— Просто опитай да не им се пречкаш, а ако не можеш, поне забрави оная физиономия, като че искаш да ги накълцаш за храна на кучетата.
Но на следващия ден надеждите на Хенри Мъглата за разведряване на отношенията със Соломон Соломон и Кон Матераци бързо се изпариха. Инструкторът намери нов повод да продължи побоя от предния ден, но този път насред игрището, та всички да видят и да му подражават. Кон Матераци обаче се оказа по-изтънчен от своя учител, и тъй като не искаше просто да му подражава, продължи да подритва Кейл при всеки удобен повод, но почти без да влага сила. Младежът беше истински майстор на унижението и се държеше към Кейл като към досадно задължение, което трябва да се приеме максимално търпеливо. Благодарение на дългогодишните тренировки той можеше да перне леко момчето с дългите си и гъвкави крака по прасеца, по задника или по ухото, сякаш, ако използва ръцете си, би означавало, че го приема твърде сериозно. Само след четири дни подигравките на Кон почнаха да тревожат Хенри Мъглата много по-силно, отколкото грубостите на Соломон Соломон. Кейл бе свикнал с бруталност, каквато Соломон Соломон не можеше и да си представи. Но подигравките и насмешките бяха извън опита на послушниците. Хенри почваше да се тревожи, че Кейл може да бъде предизвикан да отвърне на удара.
— Струва ми се по-спокоен от всеки друг път — каза Клайст, когато Хенри Мъглата сподели с него тревогите си.
— Спокоен като изоставена къща, докато не се събуди демонът в мазето.
Двамата се разсмяха на този често повтарян изкупителски израз.
— Само още два дни.
— Нека го убедим да избягаме утре.
— Добре.
Кон Матераци продължаваше да разиграва все по-злобно ролята си на търпелив наставник с глупав възпитаник — между редовните побоища на Соломон Соломон той не пропускаше да разчорли косата на Кейл заради някоя измислена грешка, сякаш си имаше работа с некадърно, но достойно за жалост добиче. Непрестанно го предизвикваше с лекички плесници по врата или удари по задника с плоската част на меча. А Кейл ставаше все по-тих и по-тих. Кон обаче забелязваше, че боят не го впечатлява, но подигравките малко по малко проникват през коравата броня на душата му. Кон Матераци беше чудовище, но не и глупак.
Матераците се славеха с две неща: първо, с върховното си умение в бойните изкуства и необходимата за това непоклатима храброст; второ, с изключителната хубост на техните жени, сравнима единствено със студенината в сърцата им. Казваха, че човек не може да разбере готовността на Матераците да загинат в битка, докато не е видял някоя от съпругите им. И поотделно и общо Матераците представляваха страховити бойни машини. Но ако човек наистина срещнеше някоя от съпругите им, щеше да се сблъска с високомерие, гордост и пренебрежителност, каквито не се срещат никъде по света. Ала в същото време щеше да занемее пред тяхната потресаваща красота — и също като мъжете Матераци да бъде готов на всичко за една-единствена усмивка или снизходителна целувка. Макар че Матераците държаха почти една трета от познатия свят в своята военна, икономическа и политическа хватка, покорените винаги можеха да се утешат с мисълта, че въпреки цялата тази власт те са роби на жените си.
Докато тормозът и побоищата над Кейл продължаваха, тримата бивши послушници посвещаваха всяка свободна минута на кражби. Това не бе нито особено трудно, нито опасно — от гледна точка на момчетата, Матераците имаха странно отношение към имуществото си. Те изглеждаха готови да захвърлят вещите, веднага след като са ги купили. Това озадачаваше бившите послушници, лишени от правото да притежават каквото и да било. Отначало крадяха предметите, които им се струваха полезни — например сгъваем нож или точило, после пари, небрежно оставяни в спалните на техните шефове, често в учудващо големи количества. После стана по-лесно — питаха шефа си дали не иска нещо да бъде почистено или преместено, защото често им казваха просто да го изхвърлят. За четири дни бяха откраднали или събрали повече, отколкото можеха да използват — ножове, мечове, лек ловджийски лък с малка повреда, отстранена от Клайст, походно котле, паници, лъжици, въже, канап, суха храна от кухнята и значителна сума пари, която щеше да стане още по-голяма, когато преровят стаите на шефовете си преди самото бягство. Грижливо укриваха плячката си, макар че никой не забелязваше нейното изчезване. Клайст и Хенри Мъглата тъгуваха, че трябва да си заминат, защото тук можеха да си живеят блажено от вещите и парите, на които другите не държаха особено. Хенри виждаше как Кейл става все по-кротък с всяка насмешка, всяко унижение и всеки подигравателен удар на Кон Матераци. Младежът подръпваше носа и ушите на Кейл, сякаш закачаше непослушно хлапе.