Когато боговете се смеят

— По-тихо, по-тихо — каза успокояващо Настя, — той не е имал предвид нищо такова, нали, Андрей? Било е тактически ход. Е, съгласна съм, не много сполучлив ход, но всички грешим, дори най-опитните оперативни работници правят грешки. Не се ядосвай, Мишенка, нищо катастрофално не се е случило. Всичко е поправимо.

— Да бе, поправимо! — продължи да мърмори Доценко. — Тая мацка толкова се е ядосала на Андрей, а в негово лице и на всички нас, че дори да забележи някой подозрителен младеж, за нищо на света няма да ни каже. Просто от лошотия. Какво й пука, нищо не я заплашва, а колкото по-шумен е скандалът, толкова по-изгодно е за нея. Трябваше така да изградиш разговора, че и през ум да не й мине за изгода, а ти какво си направил?

Андрей изглеждаше толкова нещастен, че на Настя неволно й домъчня за него. Разбира се, като старша в тази група, тя трябваше да му се скара, да анализира пред всички грешките му и както се казва, „да го накаже с мъмрене“, но тя знаеше, че няма да може и няма да го направи. И то не защото беше неправилно, а просто защото тя по принцип не можеше и не умееше да го прави. Едно е да обучаваш и тренираш стажант, в това отношение тя не изпитваше съмнения и безжалостно изтъкваше всяка грешка на стажанта, и съвсем друго — да правиш забележки на колега, макар и младши по възраст и чин, но все пак колега. Освен това се чувстваше отчасти виновна, че бе станало така. Трябваше да започнат от Папоров, защото беше очевидно, че той е главният — каквото той каже, това ще става. Под влиянието на неочакваната информация той би могъл да се стъписа и тогава от него с лекота би могло да се изтръгне обещание изявите на групата временно да престанат. Не можеха да му наредят — той не беше държавен служител и нямаше началници, можеха да се надяват само на здравомислието му и на собствената си сила на убеждаване. А сега Медведева със сигурност се беше обадила на Папоров и му беше напълнила главата със съображенията си относно ползата на криминалния скандал за популярността на групата. Появяването на хора от милицията нямаше да бъде неочаквано за него, той щеше да бъде готов да им откаже, ако пожелае. И сигурно щеше да пожелае. А ако не пожелае, ако не разсъждава глупаво като Медведева, Светлана ще се постарае да го убеди и ще направи това при всяко положение преди оперативните работници да представят на администратора своите аргументи. Ако Настя можеше да предположи, че всичко ще стане точно така, тя щеше да нареди на Чеботаев първо да поговори с администратора. Но тя не бе го предположила, бе позволила на Андрей да решава сам в каква последователност да разпитва хората от „Би Би Си“, така че и тя имаше вина за неговия провал.

— Вярно, не се е получило много добре — каза тя предпазливо, — но още не всичко е загубено. Остават Борис Худяков и техният администратор Папоров. Може те да се държат другояче. Ти ли ще отидеш? Или ще е целесъобразно с тях да се срещне някой друг?