Дяволски кости
- Автор: Райкс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Дяволски кости». Краткое содержание книги:
— Ще се заема с това.
Минах покрай празната маса, взех ваните си и се отправих към смрадливата стая.
Оказа се, че съм права относно белезите от рязане.
Въпреки че шийните прешлени не запазват по най-добрия начин характерните следи на острието, четвъртият прешлен беше прерязан напречно и по него имаше запазени няколко резки. Всички те бяха вдлъбнати, с един и същ радиус на извивката, която се простираше навън, а не се завърташе около точката на прерязване. По петия прешлен се виждаше една-единствена следа от опит за прерязване и тя беше широка 0,225 сантиметра. Повърхностите на всеки разрез бяха еднакви и гладки, като полирани. Почти нямаше отчупване на костта при навлизането и излизането на острието от нея.
Всичко това говореше, че е бил използван мощен ръчен циркуляр.
След като направих снимки на прерязаните прешлени, позвъних на ентомолога, на когото във вторник сутринта бях изпратила проби от мазето на Грийнлийф Авеню. Беше ги получил. И ги беше прегледал.
Разказа ми за мухите, които бях взела от пилето, и за празните обвивки от какавиди, извадени от главата на козата. После ми разказа за насекомите от рода „Колембола“ и „Дерместиде“, както и за хлебарките, които бях намерила в пръстта. Съобщи ми някакви цифри и проценти на статистическа вероятност.
Попитах го какъв е изводът от всичко това.
Окончателният извод все още не е направен, но по негово мнение пилето е било убито преди приблизително шест седмици.
Разказах му в общи линии за трупа от езерото Уайли и му съобщих, че съм му изпратила още проби.
Той каза, че съм направила много добре.
Обясних му, че според нас тялото е било изхвърлено на брега, но въпреки това искаме да изключим възможността да е изплувало от водите на езерото. Помоли ме да му изпратя найлона, в който беше увит трупът. Обещах му да го направя.
Хапнах набързо един сандвич и след това започнах да правя тънки изрезки от костта на момчето от езерото Уайли. Надявах се, че ако Слайдъл удари на камък с пръстовите отпечатъци, хистологичните проби ще ми помогнат да определя по-точно възрастта на жертвата.
Обикновено тази процедура е изключително досадна. Използва се много тънко диамантено острие, с което напречно на костта се изрязват проби с дебелина сто микрона. През 1967 година Генералната конференция по мерки и теглилки официално отмени микрона. Сега той се нарича микрометър. Това няма абсолютно никакво значение. Все още е равен на 0,00004 от инча или една милионна част от метъра. Ето защо наричаме тези парчета тънки изрезки.
Поставяме ги на предметни стъкла и ги наблюдаваме с помощта на светлинен микроскоп с увеличение 100Х. След това започваме да броим.
Ето какво трябва да знаем предварително. Костната тъкан е динамична, непрекъснато нараства и се възобновява. През целия ни живот все по-голям брой костни елементи могат да се наблюдават под микроскоп. Ето защо крайният брой на остеоните, техните фрагменти, ламелите и каналните системи ни дават ценна информация, когато трябва да определим възрастта на индивида.
Бройката, която установих, потвърждаваше предварителната ми прогноза, че момчето е на възраст между шестнайсет и осемнайсет години. Това не ме изненада.
Но имаше нещо друго неочаквано.
Докато броях, забелязах странна промяна в цвета на някои от хаверсовите канали. Това са малки тунелчета, през които кръвоносните съдове и нервите навлизат във вътрешността на костите.
Какво беше това, дали не беше навлязъл някакъв микроорганизъм? Или оцветяването беше причинено от почвата? Отлагане на минерали? Или микрофрактури?
Удвоих степента на увеличение и въпреки това нарушенията не се виждаха ясно. Тези дефекти можеха да носят много информация, а можеха и изобщо да нямат никакво значение. Това означаваше, че ми е необходимо много увеличение. За целта ми трябваше сканиращ електронен микроскоп.
Грабнах мобилния си телефон и се обадих на колега от оптоелектронния център в университета на Северна Каролина. Един весел глас ми съобщи, че собственикът на телефона ще се върне във вторник, и ми пожела приятно прекарване на празниците.
Освен че бях изморена и изнервена, това ме накара още веднъж да се почувствам като най-загубения човек на земята.
Оставях съобщение, като гласът ми въобще не звучеше толкова весело, когато сигналът ми показа, че някой иска да се свърже с мен. Довърших съобщението и натиснах бутона, за да приема разговора.