Приключението на коледния пудинг
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #33
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Стоянова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Приключението на коледния пудинг». Краткое содержание книги:
Тя замълча. Лицето на Поаро бе придобило сериозно изражение.
— А сега, мадмоазел, стигаме до нощта на убийството.
Лили шумно преглътна и кимна.
— Ще започна с това, мосю Поаро, че брат ми дойде тук в селото и аз трябваше да се измъкна, и да се срещна с него. Качих се в стаята си, както казах, но не си легнах. Изчаках, докато всички в къщата заспят, слязох по стълбите и излязох през страничната врата. Срещнах се с Хъмфри и набързо му разказах какво се е случило. Казах му, че съм убедена, че документите, които търси, са в сейфа на сър Рубън във високата стая. Уговорихме се като последна отчаяна стъпка да се опитаме да ги вземем през нощта. Трябваше да се върна и да проверя дали пътят е чист. Когато влязох през страничната врата, чух часовникът на църквата да удря дванайсет. Бях стигнала до средата на стълбището, водещо към високата стая, когато чух силен удар и нещо да пада, а някой извика: „Боже мили!“ След минута вратата на стаята се отвори и от там излезе Чарлс Левърсън. Видях съвсем ясно лицето му на лунната светлина.
Там, където се намирах обаче, беше тъмно и той изобщо не ме забеляза. Постоя за момент олюлявайки се. Изглеждаше смутен. Стори ми се, че се ослушва. После с известно усилие изглежда се овладя, отвори вратата на високата стая и извика нещо в смисъл, че никой не се е наранил. Гласът му беше доста безгрижен, но по лицето му личеше, че се преструва. Изчака още една минута, сетне бавно се качи по стълбите нагоре и се скри от погледа ми. Постоях още малко, после се промъкнах във високата стая. Обзе ме чувството, че се е случило нещо ужасно. Полилеят не беше запален, но настолната лампа светеше. На нейната светлина видях, че сър Рубън лежи на пода до бюрото. Не зная как успях да го направя, но събрах сили да отида до него и да коленича. Веднага разбрах, че е мъртъв, и то отскоро. Беше ударен по главата отзад. Докоснах ръката му. Беше все още топла. Беше ужасно, мосю Поаро, ужасно! Тя потрепери при спомена.
— А после? — подкани я Поаро, наблюдавайки я с интерес.
— Да, мосю Поаро — кимна Лили Маргрейв, — зная какво си мислите. Защо не съм вдигнала тревога? Защо не съм събудила цялата къща? Зная, че трябваше да го направя, но докато стоях на колене до тялото, си помислих за скандала ми със сър Рубън, за излизанията ми за срещите с Хъмфри и за това, че на следващата сутрин щях да бъда изгонена от къщата. Осъзнах, че ако го направя, последиците може да са фатални за мен. Щяха да решат, че съм пуснала Хъмфри във високата стая и той го е убил за отмъщение. Никой нямаше да ми повярва, че съм видяла Чарлс Левърсън да напуска високата стая. Беше ужасно, мосю Поаро! Стоях там на колене и мислех, и мислех, и колкото повече мислех, толкова по-голяма паника ме обземаше. Изведнъж забелязах, че ключовете на сър Рубън са се изхлузили от джоба му, когато е паднал. Сред тях беше и ключът от сейфа. Комбинацията вече я знаех, защото веднъж лейди Астуел я беше казала достатъчно високо и аз я бях чула. Отидох до сейфа, мосю Поаро, отключих го и затършувах из документите, които намерих вътре. Най-накрая намерих онова, което търсех. Хъмфри се оказа напълно прав. Сър Рубън стоеше зад златните находища „Мпала“ и съвсем съзнателно бе измамил брат ми. Но така нещата съвсем се влошиха. Това представляваше чудесен мотив Хъмфри да е извършил убийството. Върнах обратно документа в сейфа, оставих ключа на вратата му и се прибрах направо в стаята си. На сутринта се престорих на изненадана и шокирана като всички останали, когато камериерката откри трупа. — Тя замълча и погледна тъжно към Поаро. — Вярвате ми, нали, мосю Поаро? О, кажете, че ми вярвате!
— Вярвам ви, мадмоазел — успокои я той. — Обяснихте ми неща, които ме смущаваха. Бяхте абсолютно убедена, че Чарлс Левърсън е извършил престъплението, но в същото време много упорито се опитвахте да ме накарате да не идвам в имението.
Лили кимна и честно си призна:
— Боях се от вас. Лейди Астуел не можеше да знае, така както аз, че Чарлс е виновен. А не можех нищо да й кажа. Силно се надявах, че вие ще откажете да се заемете със случая.
— Може би точно очевидното ви безпокойство ме накараха да приема — рече сухо детективът.
Тя го погледна, а устните й леко потрепериха.
— А сега, мосю Поаро, какво… какво… възнамерявате да правите?
— Що се отнася до вас, мадмоазел, нищо. Вярвам на разказа ви и го приемам. Следващата ми стъпка ще бъде да се върна в Лондон и да се срещна с инспектор Милър.