Призракът на Рембранд
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Призракът на Рембранд». Краткое содержание книги:
Фин използва трите дни да опознае кораба, вреше се във всяко кьоше, от навигационната платформа при кърмата до складовото помещение при носа и навсякъде помежду, и всичко й се струваше вълнуващо и опияняващо по един чудат начин, сякаш е била родена да живее сред миризмите на море, нагорещено машинно масло и стари въжета. Опозна екипажа — помагаше на Максевъни да смазва безценните му двигатели, клечеше за риба с дълго влакно в компанията на Тоши Минимото, японския готвач, а после му помагаше да я сготви в претъпканата малка кухня зад кабината, слушаше с интерес разказите на Елиша Санторо за релефа и географските особености на места, които зърваха отдалеч и мимоходом.
Били прекара по-голяма част от времето си на мостика с Хансън в опити да разбере тънкостите в управлението на старомоден кораб като „Кралица Батавия“. Бързо разбра, че не е като да плаваш по Темза и дори през Ла Манша. Тук имаше десетина различни видове маркери на канали и предупредителни шамандури с характерни цветове и десени — райе, напречно или диагонално каре, и форми — конуси, кръгове, делфини и вретена; и всяка форма, цвят, десен и комбинацията помежду им имаше различно значение.
— По-лошо е, отколкото да караш кола или да пилотираш самолет.
— И е различно на различните места. Уж трябва да има унифицирана сигнална система, но малайците, брунейците, виетнамците и китайците са добавили свои характерни детайли в маркировката.
По-лоши от шамандурите и морската маркировка бяха невидимите опасности от рифове, наноси и онова, което Хансън наричаше „фалшива суша“ — плитчини, които се виждаха само при отлив. Между Сингапур и Лабуан имаше почти хиляда острова, два пъти по толкова почти невидими атола и десет пъти повече пясъчни наноси. И сякаш не стигаше това, ами пасажът Палауан можеше да се похвали с най-натоварения морски трафик в света. Като се вземат предвид размерът и инерцията на корабите, да плаваш тук беше като да шофираш в най-голямото задръстване на Лос Анджелис, но без светофари и надлези.
Опасностите от физическо естество варираха от скритите подводни скали при Бадас Кепулауан до широките наносни ивици отвъд Телок Тамбелан. Дори терминологията беше странна и объркваща. Маланг беше риф, но и нанос, същото обаче важеше и за напу. Танджонг беше нос, тенанг — спокойно море. Сауанг — теснини, селатан — юг, а сунгай — река. Тукох беше подводна скала; трумбу — риф, видим при отлив. Тджек беше плитчина, а терумбу — свързващ канал.
— Добре е да знаеш думите и на холандски, освен това, защото старите холандски карти често са най-точни — засмя се Хансън. — Държи те постоянно на нокти, повярвай ми.
Лабуан, производно от малайската дума за „пристан“, е обрасъл с ниска джунгла остров с площ трийсетина квадратни мили, който прилича на гигантски трипръст отпечатък от лапата на някакъв праисторически звяр тип Годзила. И трите пръста сочат към миниатюрното кралство Бруней, а между втория и третия се намират дълбоководно пристанище и седемдесетхиляден град, носил името Виктория по времето на белите раджи, а сега наречен, не толкова романтично, Бандар Лабуан, или Лабуан Сити. Използван първоначално като военноморска база срещу пиратите, а после като спирка на Сингапурско-Хонконгската телеграфна компания, Лабуан така и не надскочил статута си на забутано колониално градче.
Когато през осемдесетте се присъединил към Малайската федерация, били направени опити да се превърне в център на офшорно банкиране, в свободно пристанище и петролен център, но без особен успех, а и малобройното население май предпочитало стария начин на живот. Квалифицираният технически персонал от петролната рафинерия и огромните държавни корабостроителници живее в спретнати общежития, които си делят центъра на града с множество туристически хотелчета, а неквалифицираната работна ръка обитава колиби на подпори в някое от водните селца — кампунг айер — от другата страна на пристанището покрай брега на средния „пръст“.
В самия Лабуан има две такива полугета — кампунг Бебулох и кампунг Патау-Патау. И двете са туристическа атракция с множество магазинчета и малки занаятчийски манифактури, проветривите сгради с ламаринени покриви са свързани чрез лабиринт от дървени мостчета, има и водни таксита за удобство на туристите. Друго водно селце, значително по-голямо и от близката страна на пристанището, се обитава от няколко хиляди филипински заселници.