Евангелието на Луцифер
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Евангелието на Луцифер». Краткое содержание книги:
— Къде сме? — прозя се Фин.
През прозореца се виждаше високопланински път. Отляво беше надвиснала гъста гора, отдолу на светлината на изгряващото слънце се виждаха геометричните очертания на град, сгушен в далечния край на продълговато и широко езеро.
— Екс ле Бен — отговори Симпсън.
Отляво се появи тесен чакълест път и Симпсън пое по него, като направляваше мерцедеса между боровете; пътят заобикаляше надвиснали скални маси. Накрая стигнаха до широка равна поляна на малко плато. Точно пред тях се намираше класическа френска провинциална къща като извадена от туристическа брошура: правоъгълна сграда от варосани камъни с вдадени навътре прозорци и стръмен керемиден покрив. В края на алеята имаше грубо скован навес за коли, чийто зелен покрив от вълнообразно фибростъкло беше долепен до къщата. Под навеса, тъмносин и блестящ, се гушеше много скъп двуместен мерцедес SLK230.
— Който и да е този човек, добре се справя — отбеляза Хилтс при вида на колата.
— Доста добре наистина — съгласи се Симпсън. — Войната, която президентът Буш обяви на тероризма, имаше същия резултат като битката с алкохола на Удроу Уилсън. Открай време е така: войната се отразява добре на бизнеса. Напоследък има голямо търсене на услугите на Лиам.
Над вратата имаше дървена табела с резбовани стройни букви: LE VIEUX FOUR.
— Какво означава това?
— Старата пещ — преведе Симпсън.
Възрастният мъж паркира мерцедеса зад спортната кола и изгаси двигателя. Старият дизел затресе и се задави, преди да угасне. Отвън ги посрещна студеният утринен въздух. Хилтс и Фин се протегнаха и прозяха. Симпсън запали цигара. Пикс вероятно имаше някаква предупредителна система, защото вече ги чакаше на вратата с широка усмивка на дружелюбното си лице. Определено не приличаше на фалшификатор според Фин. Всъщност, най-вече й приличаше на рок звезда на почивка. Беше висок, леко прегърбен, обут в джинси и бяла риза, чиито краища висяха извън джинсите. Носеше сандали. Косата му бе гъста и разрошена, с двудневна брада и изключително интелигентни кафяви очи зад кръглите очила с кафеникави стъкла. Имаше вид на трийсетинагодишен. Фин почувства някакво присвиване в коремната област и начаса го пропъди. Само преди няколко часа беше помогнала да изхвърлят трупа на убит мъж, полицията от цяла Италия я търсеше във връзка с друго жестоко убийство. Рок звезда или не, не му беше времето за романси.
— Артър! — провикна се радостно Пикс. — Грижиш се да не оставам без работа, а? Или си се отбил да те почерпя с шоколадов кроасан и чаша от превъзходното ми кафе?
Не само че беше хубав, ами говореше с ирландски акцент като Колин Фаръл44.
— Всъщност, по работа, но не бихме отказали кроасан с шоколад и кафе. — Той се обърна към спътниците си. — Нали?
Представи ги един по един и Пикс ги въведе в кухнята.
Кухнята беше старомодна, с изключение на яркочервената машина за еспресо „Гаджа“, която съскаше и изпускаше пара върху обикновения дървен плот, който изглеждаше на годините на къщата. Подът беше от тъмни каменни плочи; таванът, измазан с хоросан, с дъбов гредоред, а стените бяха от варосан камък. Имаше стар хладилник, шкаф, отделна фурна и няколко професионални газови котлона. От забити в гредите пирони висяха билки, тенджери с медни дъна и тежки железни тигани, а до скарата първите утринни лъчи проникваха през единствения, разделен на квадратчета прозорец с неравни стъкла. Отвън чуруликаха птички. При други обстоятелства Фин щеше да се наслаждава на идилията сред природата, но точно сега изпитваше само страх, притеснение и ужас. Пикс ги настани на кухненската маса от жълт бор, извади чиния с топли, ароматни шоколадови кроасани и се засуети около модерната машина за кафе, в резултат на което им сервира по една голяма чаша капучино с много пяна. После седна при тях, топна крайчето на един кроасан в кафето си и отхапа с нескрито удоволствие голямо парче. Фин последва примера му. В многолистното тесто имаше толкова много масло и наистина сякаш се топеше в устата й.
— Е — започна Пикс, — не приличате на хората, които Артър обикновено ми води, но от опит знам, че външността лъже.
— Паспорти — поясни Симпсън — и всичко останало.
— Кажете нещо — обърна се към Фин Пикс.
— Какво?
— Например „Петър плет плете, през три плета преплита“.
— Не разбирам.
— Опитвам се да установя дали имате акцент.
— Нямам.
— Зависи откъде ще го погледнете. В Касълнок няма да имам акцент, но тук имам. Давайте.
44
Английски актьор, участва във филма „Дневникът на Бриджит Джоунс“. — Б.ред.